Завистта е едно от най-нездравословните чувства, които може да се пробудят в човек. Завистта поражда негативни емоции и реакции като агресия, спорове, междуличностни конфликти. В много редки случаи тя може да е полезна за човек.

Причините, поради които едни хора завиждат на други, не са универсални. На всеки човек може да се случи да завижда или да бъде обект на нечия завист. За съжаление. Обикновено това се случва, когато някой притежава качества и достига успехи, за които друг винаги е мечтал или просто се чувства в сянката му. Завистта се проявява към хора, с които сме близки или имаме постоянен контакт с тях.

Най-често завистта се поражда със сравнението - „защо той е такъв, а аз не съм", „защо тя успява, а аз не". Хората, които се чувстват пренебрегнати и живеят с представата, че всички други имат по-голям късмет от тях, обикновено започват да усещат назряващото чувство на завист към околните. Завистта е чувство, което хората не си признават. Много по-често може да чуем някой да казва „мразя", „ненавиждам", „не понасям", отколкото „завиждам".

Завистниците се опитват да прикриват мислите си зад емоции като „кое е справедливо и кое не", „не е честно", „не го заслужава". Те почти никога не казват на обекта на своята завист мислите, които ги вълнуват, а ги изразяват пред други хора, които по някакъв начин са свързани със ситуацията.

Завистта бива прикривана зад „справедливостта" и „правилното". „С какво тя е заслужила толкова всеотдаен съпруг?", „Не е честно тя да получи повишение, не го заслужава" или „Дават й се незаслужени привилегии" са реплики, които често може да чуете от хора, които завиждат.ак действат завистниците?

Завистта не е порок. Тя може понякога да се събуди дори и у много добри хора, ако имат причина. Проблемът възниква тогава, когато завистта е основен двигател на живота на отделни хора. Те завиждат на околните за всеки успех и всяко положително събитие в живота им. Считат, че щастливият човек никога не заслужава щастието си и винаги има нещо нередно в живота на тези, които успяват.

Обикновено усещаме кога хората ни завиждат. Те често се прикриват зад маската на лицемерните усмивки, но е осезаемо, че не се радват искрено за нас. Завистниците често започват да ни критикуват „приятелски" за неща, които ние намираме за типични за себе си или да ни дават „загрижени" съвети кое е редно и кое не. Когато успяваме в работата, чувстваме се щастливи в личния живот или просто нещо ни радва, те се намесват с укорителен поглед или хаплив коментар, който трябва да ни „приземи" и да ни накара да се чувстваме зле.

от розали