И така, скъпи слушатели, миналия път с вас се разделихме в Суджоу на входа на имението от 14 век, наречено „Градината на установяването" или както още може да се преведе името му „Градината на успокоението".

Още преди повече от хиляда години по времето на династия Сун мястото било известно с отглеждания тук чай. Жасминът, бергамотът и магнолиите, отглеждани тук били другата причина за славата на района. Ето защо един високопоставен имперски чиновник от първите години от управлението на династия Мин избрал тъкмо това място, за да избегне политически гонения в двореца. След като научил, че неговите съперници искат да го убият, той разпространил слуха, че наистина е убит и след това се оттеглил в усамотение в специално построеното за него имение около най-голямото езеро в региона. През следващите десетилетия и столетия „Градината на установяването" станала любимо място за отдих и развлечение на интелектуалци и хора на изкуството от цял Южен Китай. В началото на последната имперска династия Цин прочутият театрален актьор Чън Минджъ направил дарение, за да се построи в градината будистки храм, наречен „Храм на всеобщото спасение", с което спечелил одобрението на император Канси, известен на Запад като „просветения източен деспот". Следващият император от династия Цин, Циенлун, също не бил безразличен към очарованието на тази градина и при едно от посещенията си в нея дори съчинил стихове, вдъхновени от красотата й.

В наши дни имението е възстановено в пълния си блясък и носи заслужено славата на мястото, обединило в себе си типичната за Южен Китай архитектура и достойнствата на класическото парково изкуство на древен Китай.

Всички посетители на „Градината на установяването" неизменно се поддават на чара й, който се дължи на хармоничното съчетание между водите на езерото, бамбуковите горички по бреговете му, павилионите за почивка и алеите за разходка. Ние също не останахме безразлични към прелестта от цветове и форми и се опитахме да я запечатаме в множество снимки. Сигурно поради еуфорията, обзела ни на това прекрасно място, обляно от слънчева светлина, ние се престрашихме да се качим с още няколко туристи в крехка бамбукова лодка и да се плъзнем по водите на езерото с форма на скиптъра „жу'и". Този загадъчен предмет рисуван в ръцете на всеки император е известен в митологията и изкуството на древен Китай като символ на щастие и нашата млада екскурзоводка не пропусна да насочи вниманието ни към това щастливо съвпадение. Малката ни разходка по вода завърши на брега пред входа на най-дългата покрита алея в имението, украсена с картини, изобразяващи посрещането на най-важните традиционни празници в Китай. И ние както всички останали посетители се раздвоявахме между пъстротата на картините над главите ни и финеса на гравираните мраморни пана, украсили стената на алеята. На всяка крачка пред нас се откриваше нова гледка към езерото, сякаш да ни убеди в безкрайната фантазия на незнайния за нас архитект и да ни напомни за богатството на форми и цветове в природата. По стар китайски обичай, всяка спирка за окото на наблюдателя носи символично и едновременно с това насочващо име. Ето как изящната градинска беседка не е просто беседка, а Павилион за любуване на цветята, мостчето над езерото е Криволичещото мостче, причудливият камък от езерото Тайху, поставен край алеята, носи името Благоуханната скала, калиграфските образци, украсили стените са Следи от четките на Божествените майстори, паното от черен мрамор с ликовете на красавиците от древността е наречено Стената на Сишъ (една от 4 те красавици в древността).

С очи, препълнени от изобилието на красота, ние напуснахме Градината на установяването и се запътихме към по-светската част на град Суджоу – Венеция на изтока. За това обаче ще ви разкажа друг път скъпи слушатели.

От студиото на Радио Китай за чужбина водещата Евелина Хайн ви казва „Дочуване!" и ви пожелава приятна седмица.