Добър вечер, скъпи приятели! Добре дошли в рубриката „Китайска култура и изкуство". В един следобед през януари 2009 година, в един кабинет на Тибетската академия на социалните науки, 61-годишният експерт на тибетската наука, Гъсан Иси внимателно чете книга. Въпреки че се е пенсионирал наскоро, животът му е все така зает. Той е бил началник на Тибетското издателство на класическите трудове. Той с удоволствие бе интервюиран от нашия кореспондент и направи преглед към проучването на тибетската наука.

Господин Гъсан Иси е роден в едно село на околия Дуейлундъчън в предградието на Лхаса. Той още от малък губи родителите си и живял при баба си. Той си спомня, че в детството баба му била бедна и трудолюбива и семейството му почти нямало хубави мебели. Като се спря на старото общество в Тибет, Гъсан Иси посочи:

„В старото общество на Тибет, имаше около 50 закона и юридически норми, включително и двата закона „Наредба за 13 юридически норми" и „Наредба за 16 юридически норми", които се изпълняваха в продължение на няколко стотин години. В тях се определя, че хората се делят на три вида и 9 степени. Според кръвната традиция, длъжните степени хората се делят на първа степен – богати, буди, лами и лидерите на тибетското правителство, втората степен – отгледаните от тях представители, а останалите хора са в третата степен – крепостни селяни. В старото общество крепостниците като че ли бяха живи уреди на трите големи крепости."

През 1959 година Тибет посреща демократичната рефорама и премахна феодалното крепостното общество. Гъсан Иси отбеляза:

„Преди мирното освобождение на Тибет, образованието в Тибет бе изостанало, децата на бедните крепостни селяни нямаха възможност да ходят на училище и нямаха право и условия да учат. През 1958 година постъпих във Второто училище на Лхаса, което е построено от централното правителство. Тогава моята храна, облекло и книгите бяха платени от държавата."

След като завършва средното си образование, Гъсан Иси е изпратен от правителството да учи преводаческа специалност в Централния национален университет в Пекин. През 1978 година чрез изпит става асистент в специалността на тибетски език при Китайската академия на науките. Той е един от първите четирима тибетски асистенти. След като завършва висшето си образование той работи в Тибетската академия на социалните науки.

Пред нашия кореспондент, Гъсан посочи, че след осъществяването на демократичната реформа в Тибет, централното правителство обръща голямо внимание на защитата на тибетската култура. През последните няколко години, с увеличението на инвестициите на правителството в Тибет, успешно и подходящо се развиват и защищават историческите забележителности и културните паметници в района. Той даде пример за известната тибетска поезия „Биографията на крал Гесар":

„В старото общество никой не се грижеше за поезията „Гесар" и нямаше сила за регулирането на това произведение. Тогава образованието беше много изостанало и нямаше образовани хора, как да се спаси поезията „Гесар"- това не беше възможно."

Понастоящем, китайските изследователски институти за тибетската наука наброяват над 50, проучващите експерти достигнаха над 2000 души, а научните списания и вестници са няколко десетки вида. Гъсан изтъкна:

„Китайският Тибет е роден край за проучването на тибетската наука. В миналото на международните симпозиуми за проучване на тибетската наука, главната сила беше в западните страни, а не в нас. Сега тази ситуация се е променила, ние членуваме в Съвета на Международната асоциация за тибетската наука. Ако има някакво съвещание по тибетската наука, то трябва да се поканят и китайски тибетски учени за участие."

Що се касае до наречената от Далай Лама теория за т.нр. „Унищожила се тибетската култура", Гъсан посочи:

„Фактически, ние живеем в Тибет дълго време. Преживели сме много неща. В момента тибетската култура се развива и процъфтява значително, нещо, което не е съществувало в миналото."

Скъпи приятели, с това завърши днешната ни рубрика. Водещата Ци ви благодари за вниманието!

-0- Ци