Със своята над 2 500 годишна история Суджоу е едно от най-древните селища по поречието на река Яндзъ и се слави като една от люлките на южнокитайската култура. От 6 век селището става известно с името Суджоу, което запазва и до днес. Във вековете оттогава с това име се свързват много от емблемите на китайската цивилизация, като коприната, Великия канал, езерото Тайху, парковете и градините, тъмната керамика, чаената церемония, перленият прах и изисканата дворцова музика. През 13 век известният венециански търговец Марко Поло посетил град Суджоу и останал очарован от богатството и красотата му. Тъкмо Марко Поло сравнил Суджоу с Венеция и това название станало известно по цял свят.

В наши дни Суджоу е модерен град с 6 милионно население, а от 1985 година е една от специалните икономически зони в Китай, център на хайтек-промишленост и интензивни търговски връзки с цял свят. Благодарение на многото запазени непокътнати от войните и въстанията културни и исторически обекти, от 1997 година Суджоу е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Всичко това прави Суджоу привлекателен за туристите от страната и чужбина и неслучайно тъкмо туризмът е едно от основните пера в бюджета на града. Предполагам сега разбирате, скъпи слушатели, защо разходката до Суджоу беше задължителна точка от програмата на моята новогодишна екскурзия на Югоизток. Още повече, пътят от Шанхай до там с влака-стрела трае не повече от половин час и предлага живописна гледка из богатата на езера, канали, оризища и хълмчета земя на древното царство У.

Ето как, въоръжени с туристически справочници, любопитство и камери, ние тримата с господин Хайн и иранската ми колежка Сона слязохме на Суджоуската централна гара в ранните часове на третия ден от китайската Нова година. И тук, както и в Шанхай ни посрещнаха новогодишни гирлянди, усмихнати изображения на Биволи и разпилени по паважа останки от фойерверки. Докато се чудехме накъде да потеглим, дребен младеж се приближи към малката ни, но отдалече видна групичка и набута под носа ни рекламни диплянки с туристическите атракции на Суджоу. След кратък размисъл решихме да се оставим в ръцете на добрия чичероне от тази източна Венеция и да се насладим на подбраните от него забележителности. Още повече, така ни се предоставяше възможност да се присъединим към група китайски туристи и да разберем от какво се интересуват НЕчуждестранните посетители на града. Струваше си да опитаме. Първото изпитание от този интернационален тур за нас беше да не позволим на беседата, изнесена в кресчендо от нашия екскурзовод в автобуса, да ни разсейва по пътя до първата забележителност – имението-парк с поетичното име „Градина на установяването". При предишното си посещение в Суджоу преди 14 години не бях виждала тази градина и сега бях любопитна да я сравня с прекрасните класически имения с градински беседки, алпинеуми, езерца, мостчета и бамбукови горички от градини като „Градината на скромния сановник",, „Градината на майстора на мрежи", „Градината на лъвовете", „Градината на усъвършенстването" и десетките други суджоуски градини, спечелили на града световна слава. След 15 минути автобусът ни остави на малко невзрачно площадче, свряно сред нови постройки в традиционен южнокитайски стил и отрупано с обелки от мандарини, шлюпки от кестени и вездесъщите останки от фойерверки. Изминахме стотина метра по тясна търговска уличка и се озовахме на входа на „Градината на установяването". Оттук ни пое млада екскурзоводка с червено знаменце в ръка и строени в почти индианска нишка, ние се отправихме да изследваме прелестите на имението, строено в средата на 14 век. Повече за историята и съвремието на „Градината на установяването" ще ви разкажа при следващата ни среща. Сега ви казвам „Дочуване" и ви пожелавам приятни минути в компанията на Радио Китай за чужбина.