Скъпи слушатели, водещата Евелина Хайн ви поздравява от студиото на Радио Китай за чужбина.

И така, днес ще продължа разказа си за храмовия събор. Храмът на нефритения Буда в Шанхай е изключително оживено място на първия ден от Китайската нова година. Сред стените на този великолепен архитектурен комплекс се намира истинско богатство от статуи – шедьоври на религиозното изкуство. Пищната новогодишна украса на залите, където почиват различните превъплъщения на Буда и будистките божества, замайва погледа на неориентирания посетител. Най-вълнуващо за нас обаче на първия ден от Новата година беше човешкото множество, от „всякоя възраст, класа, пол, занятье", изпълнило всички зали и двора на храма. Тук станахме свидетели на живата народна традиция да се търси упование в една по-висша сила, придобила тук облика на Буда и неговите последователи, но на други места дарена с чертите на Лаодзъ или Конфуций или останалите герои от китайския пантеон на божествата.

В центъра на храмовия двор в огромен метален съд гореше огън, подклаждан непрекъснато със снопове благовонни пръчици, поднасяни в дар на божествата от хилядите богомолци. Дъжд от монети обсипваше друг ритуален съд наблизо, а всяка попаднала в гърлото му монета, бе съпровождана от радостни възгласи. От залите наоколо се носеше музика и тътен от ударите по огромна бронзова камбана, пред която стояха двама монаси в горчичено жълти одежди и събираха скромна такса от желаещите лично да отправят към Небето своите молитви. В близост до камбаната други хора се тълпяха около голяма дървена фигура на риба с жлеб, издълбан от единия до другия край на устата й, в който бе втъкната палка с кръгъл накрайник. Обикновено такива дървени фигури на риби са много по-малки и по функциите си наподобяват кречеталото от българските манастири, но тази тук очевидно беше чудодеен извор на здраве и късмет, поне в новогодишните дни. Всеки, който успееше да се добере до нея, я докосваше с ръка и после допираше собствената си глава с надеждата да е получил частица от благодатната сила на свещеното място.

Олтарите пред всяка от статуите на Буда и Бодхисатвите бяха отрупани с цветя, плодове, малки керамични фигурки на Буда, монети, сладкиши, копринени ленти, купички с ядки и всякакви деликатеси, молитвени листове от яркочервена хартия със златни йероглифи и разбира се снопове благовонни пръчици. Димът от запалените благовония забулваше лицата на хората, издигаше се над главите им и придаваше на цялото място призрачен вид. Сред ароматния дим и отблясъците от позлатените скулптури особено ярко изпъкваха стотиците червени лентички с молитви, провесени по мраморните балюстради пред залите, по стрехите на сградите, по клоните на магнолиевите дървета, издигащи се сред двора на храма. Тези окичени дървета и парапети ми напомниха за нашенските мартеници, накацали напролет по цъфналите дървета и храсти като странни бели лястовици с червени герданчета. Ето как съвсем неочаквано китайските копринени лентички със златни йероглифи, събрали в себе си надеждата за по-щастливата Нова година и българските мартенички, натоварени с мисията да донесат здраве и късмет, ме накараха за момент да забравя, че съм „лаоуай" тоест нищо не разбиращ чуждоземец, и да си припомня, че надеждата и вярата са качества, общи за душата на всички човешки същества.

В един от следващите дни посетихме и храма на Конфуций в Шанхай и това посещение остави у мен също дълбоко впечатление, скъпи слушатели. Макар че просторният храм на обожествения мъдрец от древността беше почти пуст, червените копринени лентички с молитви за щастие красяха и магнолиевите дървета в неговия двор. Самият Конфуций не искал да говори за богове и духове и наставлявал учениците си да живеят достойно земните си дни, а да не мислят за Отвъдното. Парадоксално или не, днес самият Конфуций е превърнат в божество и хората се кланят пред статуите му в надежда да изпълни съкровените им желания. Ето че и червените лентички в храма му сякаш имаха задача да ни подскажат, че извън пределите на земното ни съществуване, всички разграничения и форми се разтварят в безкрайното и вечно Едно – извор на „десетте хиляди неща".