Неотдавна в град Шъйен, Китай, успешно се проведе 3-тия международен фестивал по традиционно Ушу. Около две хиляди спортисти от 60 страни и региони участваха във фестивала, с цел да се опознаят, да обменят опит, както и да проведат дискусии относно Ушу. Събраха се спортисти с различен цвят на кожата, говорейки на различни езици от различни места по света. Целта им бе да намерят общата мечта чрез Ушу. Журналистите забелязаха, че участниците изпитват дълбока обич към традиционното Ушу на Китай. Драги приятели, в днешната рубрика ще ви запозная с едно руско момиче, което иска да разпространява Ушу в страната си. Тя се казва Ирина. Драги приятели, днес ще ви разкажа историята й.

Ирина е на 20 години, и от пет години тренира традиционно Ушу. Мечтата й е да създаде школа по Ушу в голям мащаб, с цел да се разпространи това китайско традиционно бойно изкуство. За да създаде реална база за мечтата си, както и по-добре да изучи традиционното Ушу, преди двете години, Ирина пристига в Пекин като чуждестранна студентка.

Ирина има спортна дарба. Когато е на десет години, тя тренира гимнастика и танцува. След една година, осъзнава, че няма интерес към тях и се отказва. После започва да тренира Ушу и продължава до днес.

За да тренира Ушу, Ирина полага големи усилия. Когато е в Русия, през деня тя е на училище, а от пет часа следобед започва да тренира Ушу, което обикновено продължава 4 до 5 часа. Всеки ден протича така, без изключение. Силната тренировка не стиха плама на руското момиче. Пред журналистите тя каза:

„Ако обичаш нещо, никога няма да се умориш да го правиш."

При тренировката, най-трудното не са онези сложни движения, а тренировка на основните позиции. Например позицията на тялото „мабу"– приклекнал и леко разкрачен. В началото позицията й не е достатъчно стандартна, затова учителят й често я тренира специално. Относно това, Ирина каза с усмивка:

„Позицията на тялото „мабу" трябва да бъде хубава и стабилна. Трябва да стоиш пет минути, без да се движиш. В началото, позицията ми бе много лоша. Учителят ми каза: „Стойката ти е толкова лоша, не можеш ли да го направиш по-добре?""

За да направи хубава и стабилна позиция „мабу", на Ирина й отнема около три години. В Русия, Ирина има много приятели, които също тренират Ушу. В свободното си време, те тренират ученици в школата. Обаче никой от тях не тренира Тайдзи, включително и Ирина. Относно това, тя каза:

„Човек, който тренира Тайдзи, трябва да е възрастен. Тъй като трябва да обмисля много неща, трябва да знае какво точно прави. Ако не разбират сами, не могат да тренират и децата."

Когато пристига в Китай в началото, Ирина не разбира езика, всеки ден трябва да учи по осем девет часа китайски. Въпреки че е много заета, тогава, тя не се отказва да тренира Ушу. Дори измисля един добър план. След два часа учене на китайски, тя тренира по половин час Ушу в спортната площадка и постига добър ефект.

В свободното време, Ирина е добре запълнена. Тя тренира Ушу с китайския учител, а през уикенда, става помощник учител в клуба. Освен Ушу тренировките, Ирина много обича да готви. Тя е готвачка в ресторанта на баща й. Казват, че може да готви всички руски ястия. Ирина каза на журналистите:

„Много обичам да готвя. Обичам да намирам и опитвам нови ястия. Винаги намирам време да готвя."

Според Ирина, готвенето е от полза за тренировката по Ушу.

„За да готвя, винаги търся много рецепти в интернет. След това изучавам рецептата внимателно и успявам да сготвя едно вкусно ястие. Ако изучавам Ушу по същия начин, ще постигна бързо напредък."

За да сбъдне мечтата си, за създаване на школа по Ушу в различните места по света, както и да го разпространи, Ирина полага големи усилия. Пожелавам й да сбъдне мечата си час по-скоро.

Павел