Скъпи слушатели, ето че отново сме заедно в минутите на рубриката „Калейдоскоп" и аз – водещата Евелина Хайн – ви поздравявам от студиото ни в Пекин.

Както ви обещах, днес ще продължа с разказа си за моите новогодишни преживявания в Шанхай. Спомняте си навярно, че миналия път с вас се разделихме на улица Джуншанарлу № 999, където ни очакваха моите приятели и тяхното любимо куче Дейзи. И така, Дейзи ни посрещна с мощен лай, като че ли да ни подготви за грохота на фойерверките, който ни очакваше след няколко часа. Домакините ни предупредиха, че най-разумно е човек да си остане в къщи и кротко да се наслаждава на огненото зрелище от балкона, понеже иначе съществува съвсем реална опасност да бъде ослепен, оглушен или дори ранен от фойерверките. „Като на война е!" обясниха ни нашите приятели, преживели вече 3 поредни Пролетни празника в Шанхай. Тук моята иранска колежка допълни, че като дете е преживяла военни нападения над Техеран и предпочита сега наистина да остане на закрито. Ето как решихме да останем в уютния хол на нашите домакини. Оказа се наистина най-доброто решение! След малко цялата наша групичка зае стратегически позиции на балкона (остъклен за наш късмет) и въоръжени с фотоапарати и камери, зачакахме Новата.

Малко преди дванайсет се започна. Първите огнени цветя, придружавани от пукот и свистене, озариха небето над нас. След това над главите ни се разнесе тътен и грохот като от излитането на „Шънджоу" 7 и от всички посоки се издигнаха пъстроцветни огнени ракети. Фойерверките подпалиха небето и над главите ни се разрази истинска огнена вакханалия! Стълбове от огън и жупел се разпадаха на хиляди слънца и обливаха сградите с разноцветен блясък. Златисти серпентини лазеха по фасадите на небостъргачите и стигнали до покрива, се изливаха надолу като водопад от разтопено злато. Пищни букети от огнени цветя се разсипваха в цветовете на дъгата. Кълбовидни мълнии се гонеха сред гирляндите от светлини и избухваха с оглушителен трясък. Тътенът и грохотът се сменяха с раздиращи небето експлозии и пронизителни писъци, издавани от хитроумните фойерверки. Долу на улицата трясъкът и пукотът от пиратките заглушаваха почти напълно възгласите на ликуващите хора. От нашия балкон първоначално имахме добра видимост към всичко, но постепенно въздухът се изпълни с дим и стана трудно да различиш фасадите на отсрещните сгради. Покривите на будисткия храм наблизо едва се различаваха сред валмата дим и аз си помислих на колко ли Пролетни празници са били свидетели статуите на Буда вътре и какво ли биха разказали ако можеха да говорят. Доколкото съм запозната обаче, цялата гюрултия наоколо едва ли би могла да смути покоя на Просветлените, изпълнени с любов и състрадателно разбиране към обитателите на земния свят. Още повече, на божествата със сигурност също е известно, че новогодишният шум се вдига по традиция, за да се пропъдят злите сили и да се проправи път за Доброто начало.

Така, сред гръм и трясък отлетя първият час от Годината на бивола в Шанхай. След това постепенно фойерверките се разредиха и след около още час нощта почти притихна. Нашите домакини ни казаха, че през изминалите години огнените пиршества са продължавали буквално до сутринта на първия ден от новата година, а и през всяка нощ от следващите две седмици до края на новогодишния период. Може би световната икономическа криза все пак се беше отразила, макар и косвено, на вековната традиция? 

Решени да попием възможно най-много от празничния дух, на следващия ден – тоест на първия ден от новата година, се озовахме пред портите на Храма на Нефритения Буда – една от най-известните забележителности на Шанхай. Тук хората, желаещи да отправят към Небето новогодишните си молитви за късмет и здраве, бяха толкова много, че за момент ние се усъмнихме дали ще успеем да влезем в храма до края на деня. Успяхме да си купим билети пред самите порти на малко по-висока цена от официалната, но ви уверявам, скъпи слушатели, че си струваше! Имахме удоволствието да присъстваме на един от най-оживените елементи от традиционния празник – така наречения храмов събор.

За него обаче ще ви разкажа следващия път, понеже времето ни днес отново отлетя незабелязано. До тогава ви желая приятни дни в компанията на Радио Китай за чужбина.