Най-новата статистика показва, че през последните 30 години, централното правителство на Китай е вложило над 22 милиарда юана в развитието на образованието в Тибет. Понастоящем в автономния район е изградена сравнително усъвършенствена система за образованието, включваща най-основната и средната степен, висшето образование и професионалните обучения. В днешната рубрика бих искала да ви запозная с подробностите по темата.

Училището Хайса се намира в областта Чънгуан, град Лхаса. Учениците му са главно от местните семейства. Началникът на училището Цянба Юндан каза, че още от 80-те години бе въведена политиката за освобождаване от разноските за общежитията, храната и ученето, така че да се ходи на училище не е бреме за селяните.

„От 1985г. насам в нашето училище започна изпълнението на политиката за безплатно настаняване, храна и обучение. Държавата продължително инвестира в това. Сега годишните разходи на един ученик са 1200 юана, освен това всеки месец децата получават и по 15 юана субсидии. Ние не вземаме стотинка от учениците, трябват им само четка и паста за зъби и могат да дойдат да учат."

Училището Хайса е един от десетки хилядите училища в Тибет. Както каза заместник-директорът на образованието на тибетския автономен район Ду Дзянгун, стартираната от преди 20 години политика за безплатното учене превърна Тибет в първата провинция, където образованието е напълно безплатно и в резултат на това активността на местните селяни да изпратят децата си в училището бе стимулирана значително. Той каза,

„През последните 5 години, държавата е инвестирала общо 1 милиард и 130 милиона юана. В резултат на това около 265 хиляди деца са били облагодетелствани. До края на 2007г. 98.2% от малките деца, които са на възраст за първоначалното образование са влезли в училищата, а 90.8% от по-големите деца са получили средното образование. В момента в целия автономен район се провежда политиката за 9-годишното задължително образование и неграмотността е почти ликвидирана напълно."

Всъщност преди мирното освобождение на Тибет, т.е. преди 50 години, там няма нито едно официално училище. Феодалното крепостничество, което е обединение на политиката и религията накара Тибет да се намира в закрита и неразвита ситуация. Само храмовете и местната власт предоставят образователни възможности на монасите и децата на управляващите. Тогава само 2% от децата са били изпращани да учат, а процента на неграмотността при младите хора е близо 95%.

Ситуацията се промени след мирното освобождение на Тибет. През изминалите години, централното правителство увеличи инвестициите в изграждането на образователната система в Тибет и въведе редица привилегировани мерки. Едновременно с това, инвестициите са вложени и в инфраструктурата на образованието. Заместник-директорът на образованието на тибетския автономен район Ду Дзянгун каза, че общите инвестиции от централното правителство между 2001г. и 2006г. са над 2 милиарда и 300 милиона юана. Той продължи,

„Понастоящем в автономния район има 880 училища за начално образование, където учат 333 хиляди деца. Около 204 хиляди деца получават средно образование, а във вузовете учат 270 хиляди студенти. Освен това професионалните обучения, не правителственото образование и дистационното образование също се развиват бурно."

Вей- П.