Скъпи слушатели, отново сме заедно на петия ден от Новата година по китайския календар и аз, водещата Евелина Хайн, ви поздравявам от студиото ни в Пекин, където не се чува грохота и не се виждат светкавиците на фойерверките.

Веднага трябва да обясня, че петият ден от Новата година е рожденият ден на китайския Бог на богатството. Разбира се, молитвите, които се отправят на този ден към рожденника, са за богатство и късмет, така че смело мога да кажа, че това е един от най-важните новогодишни дни в Китай.

Нека ви разкажа обаче как започна за мен Годината на бивола. Стресната от милионите хора, изпълнили Пекин през дните около Националния празник в началото на октомври, си представях колко ще е трудно пътуването по Нова година. Затова бях решила да остана кротко в къщи през първите дни на празниците сега. В последния момент обаче ми попадна много изгодна оферта за полет до Шанхай и обратно. Изкушението да видя новогодишен Шанхай и да гостувам на мои добри приятели там ме зареди с решимост да се преборя с тълпите китайци и да се добера до града на всяка цена.

Оказа се, че в последния ден от старата година повечето хора вече са по родните си места и пътуването съвсем не е така проблемно, както аз се опасявах. След 15 минути с метро и 40 минути с автобус до летището, последвани от час и трийсет минути със самолет, аз, господин Хайн и една колежка от иранската секция на Радио Китай за чужбина се озовахме на шанхайското летище Хунцяо.

На улицата отвън първото ни впечатление беше, че пролетта наистина е дошла, поне в Шанхай! Магнолиеви дървета с пищни корони, платани с могъщи стволове и разкривени клони, неизвестни за мен топчести храсти с напъпили листа, чимшири с тъмнозелени листа, лъскави от скорошния дъжд и онзи вездесъщ дъх на Южен Китай, събрал в себе си симфония от аромати на подправки от ресторантите, плодове и морски дарове от пазарите, благовония от храмовете и какво ли още не...

Да, скъпи слушатели, китайският Юг е нещо съвсем различно от китайския Север. Ние, трима чужденци, изплашени и изморени от сибирския студ в Пекин, с благодарност вдъхнахме пролетния въздух на Шанхай и се гмурнахме в глъчката на близо 20 милионния град. Предстоеше ни да открием адреса, на който живеят приятелите, така любезно предложили ни гостоприемството си. През прозорците на новичкия лъскав и обсипан с реклами автобус придобихме първоначални впечатления от предновогодишен Шанхай. Малки, средни и големи изображения на Бивола, милиони блещукащи лампички, сергии, отрупани с плодове в кошници с гирлянди, ощавени патици, провесени с главите надолу от прътове, окачени пред прозорците, рекламата на ЕКСПО 2010 – синьо човече с непокорен перчем, щандове за фойерверки, изкуствени баобаби, обсипани с пластмасови цветя, лицето на Брат Пит върху реклама на часовници, билбордове с реклама на пелмени, небостъргачи, велосипеди, автомобили, усмихнати изображения на Буда Милъфо с дебелия корем и с дългите уши, хора и хора и пак хора...Неволно си припомних Пипи Дългото чорапче и нейната шанхайска история за китаеца Хан Шай с големите уши, които той използвал като наметка, когато валяло и подслонявал всички свои приятели. Сещате ли се, скъпи слушатели? От тази история научих и любопитния факт, че в Китай се ядат лястовичи гнезда. Оказа се, че Пипи не лъже, поне за гнездата, макар че тук те се смятат за истински деликатес и едва ли някой яде цели чинии от тях, както ни убеждава героинята на шведската писателка.

И така, след дълго пътуване из тесните оживени шанхайски улици, автобусът ни остави някъде и оттам с едно небесносиньо такси стигнахме до Шанхайския стадион. Близо до него на улица „Джуншан нанарлу" номер 999 вече ни очакваха нашите приятели и тяхното куче Дейзи.

За това как прекарахме новогодишнара нощ ще ви разкажа следващия път, скъпи слушатели, понеже минутите на днешното ни предаване изтичат.