Г-жа Лин е родена в обикновено семейство. От малка останала без родители, тя живеела с брат си и снаха си. За нещастие, когато завършила училище, брат й и снаха й загинали от въглероден окис вкъщи. Останали синът им и дъщеря им, които били на 3 години и 1 месец. Лин, още не навършила 20 години, поела грижата за цялото семейство. Тя разказа, че тогава й било много трудно. Не можела да разчита на никого. Но съседите й помагали като на своя дъщеря. Често им подарявали мляко на прах, дрехи и други неща. Всичко това дало топлина на Лин.

За да отгледа сина и дъщерята на брат си, Лин работила във фабрика, открила ресторант. В края на 80-те, тя станала един от първите шофьори на такси в град Шънян. Тя каза:

„В края на 80-те и начело на 90-те, приятелката ми работеше в държавна фирма за такси. Обичах колите. Тя ми предложи да купя кола, за да печеля повече пари. Аз казах за предложението й на няколко приятели. Те ми помогнаха да се съберат пари. Само за няколко месеца върнаха дълговете и купих втора кола. Започнах да наемам шофьори."

До 1992г, трудолюбивата г-жа Лин притежавала 18 таксита и собствена фирма. Тя никога не забравяла трудностите. Тя каза, че в онзи период, добрите хора са й помогнали и сега тя трябва да помогне да други.

Янян е първото осиновено дете. Лин каза, че това е съдба.

„Тогава карах такси. Близо до кош за боклук, едно бебе плачеше. Когато го прегърнах, то спря да плаче. Аз не можах да го изоставя."

Янян станало първото осиновено дене на Лин. След това, когато Лин Хунян срещнала бездомни деца, ги завела вкъщи. Тя давала почти изцяло си време и любов за тях. Нямала време да управлява фирмата си и харчила много пари за децата. Съпругът й не разбрал действията й и я напуснал.

Ду Ин е дете, осиновено Лин преди 6 години. Преди това тя живеела единствено с баба си. Поради бедността, момичето с отличен успех щяло да напусне училище. Но след като срещнала с Лин Хунян, тя намерила отново щастие.

„През деня мама работи, а вечерта кара такси. След като се върне вкъщи, трябва да се грижи за много деца. Готви, пере..."

Лин често казва, че прекара най-щастливото си време с тези 18 деца. Когато тя е уморена, децата премахват умората, когато тя е тъжна, децата й дават утеха. Заради децата, 43-годишната Лин трябва да се занимава с три работи. През деня, работила в застрахователна фирма, едновременно управлявала фирмата си, от 6 часа вечерта до 2 часа презнощта, карала такси.

Сред децата, има 6 студенти. Коментирайки децата, Лин Хунян е много щастлива

„Сега двама са в армията, 5-ма завършиха университети. Трима са женени. Аз вече съм баба."

Въпреки че някои от осиновявани деца са оженени, те често се връщат при Лин. Пазаруват и вършат домашински работи, за да помогнат на майка Лин.

За в бъдеще, Лин каза, че най-голямата й мечта е да открие училище за сираци.

„Надявам се чрез моите усилия да разпространя добродетелите на китайския народ. Искам да открия училище за сираци, за даде по-добро образование на повече деца." Ива