Здравейте, скъпи слушатели! Днес искам да ви разкажа за такситата в Пекин. По официални данни, бройката на официалните таксиметрови коли в китайската столица достига 70 000, а освен тях, разбира се, има и многобройни неофициални или както тук ги наричат „черни таксита". За разлика от българските, пекинските таксита са на достъпната за джоба ми цена от 2 юана тоест около 40 български стотинки на километър. Когато човек научи, че Пекин е град с гигантски размери и от единия край до другия край на чисто градската част по права линия има около 80 километра, излиза, че на теория би могло да се стигне от най-западната му до най-източната му точка за сумата от около 28 лева. Това разбира се е само на теория, а на практика нещата са по-различни, но все пак, скъпи слушатели, така можете да получите някаква първоначална представа за разстоянията тук.

Аз всъщност искам да ви разкажа за шофьорите на таксита в Пекин и по-конкретно за това, какво слушат те в колите си. Отново ми се натрапва сравнението с българските таксиметрови шофьори. Не знам вие какви впечатления имате от тях, но моето е, че преобладаващото мнозинство от тях слушат чалга. Попадала съм на редки изключения с новини или попмузика, а веднъж дори имах удоволствието да слушам класическа музика, но смея да твърдя, че царицата на ефира в българските таксита е чалгата. Не се наемам да обяснявам историческите и социални корени на това явление, но смятам, че то е показателно за душевното и духовното състояние на държавата ни. Толкова за българските таксита и техните шофьори. Нека се върнем към китайските им колеги. Веднага трябва да кажа, че те са на най-различна възраст, а по произношението им може да се съди за това, че са и от различни краища на Китай. Това, което ги обединява в моите очи, са две неща. Първото е, че никога не забравят да ти дадат квитанция за пропътуваните километри и таксата, която заплащаш. Второто, което е по-маловажно, но пък е любопитно за мен, е изборът им на звуков фон за работното им ежедневие. Ако си позволя една безобидна шега с пекинските таксиметрови шофьори, мога да кажа, че една от клаузите на трудовия им договор е слушането на радиопиеси. Да, скъпи слушатели, почти всеки път когато се кача на такси в Пекин, шофьорът слуша с най-голямо внимание радиопиеса и аз неволно се озовавам насред заплетения сюжет на някоя драма, трагедия или комедия. Понякога действието е толкова интригуващо, че и аз, също като шофьора затаявам дъх и наострям уши, за да разбера възможно най-много от историята. По мои впечатления, актьорите – изпълнители в тези радиопиеси, са много талантливи и съумяват само с глас да вдъхнат истински живот на героите си. Случвало ми се е почти да съжаля, че трябва да слизам и ще остана в неведение за съдбата на героите, които през десетината минути на пътуването ми са успели да ме заинтригуват. Веднъж двамата с шофьора така се бяхме заслушали в перипетиите на радио-героинята, че твърде късно забелязахме разклона, където трябваше да завием. Е, пообиколихме малко повечко, но накрая шофьорът има доблестта да ми вземе само толкова пари, колкото би струвал правилният маршрут.

С друг шофьор пък се разговорихме за съдбата на радио-героя, а оттам и за живота изобщо. Понеже сградата на Радио Китай за чужбина се намира в близост до гробището с име „Планина на осемте съкровища", в Пекин изречението „Отивам до Планината на осемте съкровища" има особен смисъл и доста често шофьорите на таксита се подсмихват под мустак, когато им съобщя този адрес. Когато веднъж уточних полушеговито, че засега отивам само до сградата на радио Китай за чужбина, шофьорът съвсем спонтанно възкликна „ Излиза, че и вие чужденците знаете какъв друг смисъл има този израз в Пекин!" Оттам приказката тръгна в посока разбирателство между хората изобщо. „Майсторът", както тук учтиво биват наричани таксиметровите шофьори, със задоволство ми посочи дисплея на едно устройство за връзка с Център за езиково обслужване. Когато клиентът не говори китайски, шофьорът се свързва с този център и чуждестранният клиент директно говори със служител на един от седемте езика: английски, френски, немски, руски, японски, корейски или арабски. Това се казва качествено таксиметрово обслужване, нали, скъпи слушатели!

Е, с това днешният ми разказ приключи и аз – водещата Евелина Хайн – ви казвам „Дочуване и до нови срещи в ефира на Радио Китай за чужбина!"