От няколко дена цялата ни редакция покашлюваше и подсмърчаше, така че и аз се бях подготвила психически за нападението от страна на грипа. За моя изненада обаче вместо грип ме ощастливи херпес или по-точно казано букет от херпеси, разцъфнали на устата ми.

Колегите ме успокоиха, че съм „натрупала огън в организма си", както се описва подобно състояние с езика на традиционната китайска медицина. Мой китайски приятел доуточни, че ставало дума за „непривикналост към водата и земята" - израз, често срещан в древните книги, който означава, както се досещате, скъпи слушатели, проблем с аклиматизацията към ново място. И така, въоръжена с терминологията на древната китайска медицина, изтичах до аптеката, за да си купя лекарства срещу огъня. Дадоха ми мехлем за очи, който облекчавал чудодейно и херпеси, а също и пресовани на таблетки китайски билки, които трябваше да угасят огъня в организма. Предупредиха ме, че китайските лекарства действат по-бавно, тъй като разчитат на естествения природен ритъм и не се намесват драстично в него, както правят западните лекарства. Е, добре, казах си аз, нека оставим природата да направи каквото трябва.

Доволна от развитието на нещата, вечерта се прибрах в къщи, но там намерих господин Хайн омърлушен и също покашлящ. Предложих му от билките срещу огън, но следващите 24 часа той изгаряше от треска и решихме, че имаме нужда от лекарска намеса. Оказа се, че не е толкова лесно да повикаш Бърза помощ, така че в 1 часа посред нощ хванахме такси и се озовахме пред входа на спешното отделение на болницата Шъдзиншан. На рецепцията ни обясниха, че най-напред трябва отново да се измери температурата на болния и ни изпратиха обратно на двора на клиниката. Там в една барака с огромен катинар на вратата се помещаваше специалното отделение за мерене на температура. Една медицинска сестра ни отвори и сънено подаде на господин Хайн маска, с която да покрие устата и носа си. Самата сестра също си постави такава маска и започна да задава въпросите си. Аз, единственият човек без маска в помещението, се почувствах малко пренебрегната, но въпреки това влязох съвестно в ролята си на преводач. Оказа се, че сестрата не беше виждала досега на живо болни „лаоуаи" (чужденци) и това някак си я поразсъни. След няколко минути термометърът показа, че температурата наистина е над 38 градуса, тоест отговаряме на изискванията за спешност и ни изпратиха в кабинета на дежурния лекар. Там се наложи да почакаме, понеже на фона на двама окървавени тийнейджъри, пребледнял от сърдечен спазъм мъж на средна възраст и един старец, който очевидно береше душа, треската на господин Хайн изглеждаше почти неприлично лек случай. И така, имахме възможност да се възхитим на търпението на младата лекарка, (тя изглеждаше на не повече от 20 години), която несмущавана от пъшканията на болните и от безкрайните въпроси на близките им, съумяваше да се съсредоточи върху конкретните симптоми и да назначи необходимото лечение. След известно време дойде и нашият ред. Лекарката прегледа господин Хайн, осведоми се от мен за състоянието му и го изпрати да му вземат кръв. Е, скъпи слушатели, сега вече започваше веселата част. Лабораторията бе потънала в мрак и макар да почукахме, не изглеждаше вътре да има някой. Един от хората до нас се приближи и с юмрук заблъска по вратата, което се оказа правилното действие. След миг в стената се отвори едно малко прозорче и господин Хайн беше подканен да пъхне ръката си в него. Сънената лаборантка с маска на лицето сграбчи пръста му и заби в него уред подобен на глюкомер. Последва смразяващ душата вой, изтръгнал се от гърдите на нападнатия господин Хайн и хората в помещението надойдоха за да видят какво става. Е, след около двайсетина минути резултатът от кръвожадната атака беше готов и се върнахме отново при младата лекарка. Тя даде заключение, че господин Хайн страда от остро възпаление на гърлото в начален стадий и му предписа познатото лечение с антибиотик. За компенсация на толкова неекзотичното лекарство лекарката обаче добави и сироп за кашлица с екстракт от корените на билката, наречена на китайски „сладка трева", в България позната като „женско биле", а в Скандинавските страни като „сладък корен". Това вече оправи истински настроението на господин Хайн, който е върл почитател на бонбоните, приготвяни от същия този екстракт и известни като „лакриц". (За справка, скъпи слушатели, можете да прелистите отново „Пипи Дългото чорапче" . Аз самата научих думата „лакриц" тъкмо от там.) И така ние веднага изпълнихме рецептата в болничната аптека и доволни се прибрахме у дома. Не знам дали антибиотикът помогна или чудодейният бонбонен сироп или и двете, но след един ден господин Хайн вече се чувстваше достатъчно здрав и готов за нови приключения.