
Здравейте, драги слушатели, добре дошли в моята рубрика „Социален живот", аз съм водещата Ангелина. Желая ви приятни минути с днешното предаване.
Драги слушатели, в миналото селяните в Северен Китай така описваха така своя живот: сутрин петлите кукуригат, вечерта кучетата лаят, хората спят след обработването на полята. Сега изобщо изчезна начинът. В днешното ни предаване ще ви отведа в селата в провинция Дзилин, Североизточен Китай, за да се запознае и с радостния културен живот на селяните там.
Всяка вечер Домът на културата в село Даджиагоу, град Дъхуей, оживява. След работата през деня, селяните, започват културните си занимания.
Селянинът Ян Шули отива в Дома и ни каза:
„Не пея добре, идвам да танцувам Янгъ (типичен танц в северната част на страната). Тук се чувствам много радостен."
А през предишните няколко години, в свободното си време Ян Шули играел Маджиан (вид китайска мисловна игра с участието на 4 човека). Тогава в селото почти нямало забавленията. Сега е съвсем различно. Създателят на Дома на културата Уан Шухъ казва:
„И ние селяните се нуждаем от култура и забавления. Не е интересно, всеки ден да гледаме телевизия. Радостни сме, че можем заедно да пеем, танцуваме и разговаряме."
В село Дадзиагоу не само мъжете участват в културните дейности, а и жените. Селянката Джан Юунчион умее не само селската работа, но и да пише пиеси.
„Не се чувствам уморена, напротив, радостна съм. Преди нямаше забавления, сега е по-добре."
Когато музиката започне, селяните с красиви носии идват в Дома на културата, който носи на селяните не само отмора но и радост... Създателят му Уан Шухъ ни обяснява:
„Домът обединява хората, които не общуваха преди. След създаването, хората свикнаха да се събират тук и да си помагат взаимно."
В селото Джаню, всяка сутрин в 5ч. Юуан Сюхуа идва в площада на местното кметство и започва „работата" си като треньор по У Шу. Селяните около селото идват при него да учат Тай Дзичюан.
„Сега жизненото равнище е по-високо. Всеки желае да спортува. Те желаят да учат с мен и аз желая да ги науча как да поддържат доброто си здраве."
Селището Баодула се намира в степта Кърчин, където транспортните връзки не са добре развити. Селяните се запознават със ставащото „навън" чрез така наречените „Барове за вестници". Те са разположени на най-оживените места и в тях се продават различни вестници.
В началото на 2004г. селянинът Джан Шусън и неговата съпруга създали един такъв „бар на вестници", с цел децата в селото да имат място за четене. Те ремонтирали дома си с 6000 юана, абонирали се за 64 различни вестници и списания похарчвайки повече от 6000 юана, купили още над 1000 книги. Те подредили книгите, вестниците и списанията като специалната библиотека. Сега техния бар се е превърнал в културната база на хората от селото. Селянинът Хасбаген ни каза:
„Въпреки, че съм на 65 години и не съм добре образован, мога да пиша и чета. Всеки ден като отвори врата, идвам тук."
Сега във всичките 13 села на околността Бадула са създадени такива „барове за вестници". Във всеки бар има няколко стотин книги, 50-60 вида вестници и селяните могат да ги четат безплатно. Оттук те се запознават с външния свят.
Драги слушатели, в днешното предаване ви разказах за радостния културен живот на селяните в провинция Джилин. Не знам селяните в България по какъв начин прекарат свободното време? Ако ви интересува темата, пишете ми и кажете вашия живот в селото. Можем да сравним живота на селяните в двете страни. Така, днешната рубрика е към своя край. Водещата Ангелина от Пекин ви благодари за вниманието и ви желае приятна седмица.

|