Скъпи слушатели, днес е Коледа и аз - Евелина Хайн от студиото на Радио Китай за чужбина - ви поздравявам с този празник на надеждата и любовта. В крайна сметка, нали ние всички носим в себе си потребността от любов и надежда, просто за да сме живи и да щъкаме напред-назад по тази земя, изпълнени с планове за усъвършенстване – своето или на някой или нещо друго ...

Може би ще ви се стори странно, че започвам днешното си предаване по този дълбокомислен начин, но аз имам и едно дълбокомислено обяснение – Китай е взел частица от Коледа и я е приспособил към себе си, към своите традиции и начин на живот, а това ме подтиква към сравнения и размишления за универсалния смисъл на нещата, но и за трансформациите, през които преминава всяко явление.

И така, тук в Пекин аз не усетих познатото от детството ми предколедно вълнение, но символите на настъпващата Коледа и Нова година отдавна вече са намерили пазарната си ниша в Китай и ме пресрещат отвсякъде – коледни елхи, бляскави гирлянди, засмени дядомразовци, пардон, дядоколедовци и хвърковати еленчета, а от витрините на МОЛ-овете примамливо ми се усмихват шоколадови джуджета. Шопингтреската, която според мен си цари в Пекин непрекъснато, напоследък взема формите на предколеден маратон по преизобилните щандове, където ако решиш можеш и от пиле мляко да намериш. В кварталния супермаркет, както впрочем и навсякъде другаде, продавачите отдавна вече са нахлупили червени шапчици с бели помпони на върха. С това те парадоксално ми напомнят за Мадоните и Исусчетата с дръпнати очи и със старинни китайски одежди от времето на династия Тан, които познавам от гравюрите на китайските художници – християни от началото на 20 век. Рефренът „Джингъл бел, джингъл бел" носещ се от високоговорителите само обрамчва китайските думи на познатата коледна песничка и приканва към всеобщо веселие! Това се казва глобализация, скъпи слушатели!

Нека споделя с вас и един мой любопитен разговор с младата фризьорка, при която отидох наскоро, за да освежа прическата си. Тя ме попита дали ние – чужденците – също като китайците си подаряваме на Коледа ябълки с пожелание за мир и покой. Аз на свой ред я помолих да ми обясни защо в Китай се прави така, понеже това ритуално поднасяне на ябълки не ми се връзваше с коледните традиции. Отговорът на момичето по един забавен начин ми припомни колко жизнена е самата китайска традиция. Имам предвид следното: китайската дума за ябълка е „пингуо" и в нея се съдържа сричката „пин", която може да се разбере и като част от думата за мир „хъпин". Ето защо, изобретателните и чувствителни към звученето на думите китайци по стара традиция свързват ябълките с идеята за мир и така превръщат обикновения плод в прекрасен символ на пожеланието за мир и покой – тези толкова коледни пожелания! Фризьорката остана леко разочарована от признанието ми, че ние в България, а и никъде другаде на Запад (както тук обобщават външния свят) не гледаме на ябълките като на коледно пожелание за мир и покой. Все пак, постигнахме консенсус по въпроса за смисъла на коледните подаръци като израз на топли чувства и благодарност, макар да съм сигурна, че младата фризьорка не е и чувала за даровете на влъхвите.

Да не пропусна да спомена още един любопитен израз на живата китайска традиция да се възприемат елементи от чуждестранните култури, но те да се вливат по органичен начин в руслото на тукашния начин на мислене и живот. Става дума за двойките дядо Коледа, които са окачени по вратите и витрините на магазините и ресторантите. Една моя българска приятелка напълно уместно ме попита как бих обяснила на някое детенце, че дядо Коледа е един, щом навсякъде го представят по двойки! Разковничето на тази малка тайна е също в древната китайска традиция на портите на къщата да се окачват изображения на двойка божества – охранители на дома. Благовидният старец от Лапландия изобщо не прилича на въоръжените до зъби стражи, но китайците временно са предоставили портите на дома си на този вестител на радостта и коледната надежда. Ето защо се оказва напълно нормално на двете крила на портите да се появят две огледални изображения на червендалестия старец.

Скъпи слушатели, иска ми се да ви се похваля с трапезата, която ние – българите в Пекин – спретнахме по стар обичай на Бъдни вечер. Макар и далеч от дома, успяхме да сложим на масата боб чорба, постни сърмички, баничка със сиренце, пълнени чушки, питка с късмет и каквото там си му е реда...Е, късметът се падна на една гостенка от Барбадос, но здраве да е! Важното е, че успяхме да изпитаме радостното вълнение от очакването на чудото и си тръгнахме в святата нощ, заредени с топлината на споделения празник...

Още веднъж, честита Коледа, скъпи слушатели и весело посрещане на Новата година!