Здравейте, драги слушатели. Добре дошли в моята рубрика „Социален живот", аз съм водещата Ангелина. В днешното предаване пак ще ви запозная с чужденец, който живее и работи в Китай.

Днешната ни главна роля се изпълнява от 55-годишният американец Джоузеф Барбарайс. Той бил професионален оператор и е работил за някои световноизвестни вестници и списания. Защо се е отказал от добрата работа и е дошъл в Китай? Той ни каза:

„Обичам да рискувам. Аз съм бил в много държави и Азия особено ми харесва. Случайно влязох в зона на китайци в интернет. Те са студенти и преподаватели. Чрез едногодишния разговор с тях, усетих приятелството и ентусиазма на китайците, освен това, бързото развитие на страната ме привлича. Затова, реших да дойда в Китай."

През 2006г. Джоузеф дошъл в страната и намирал работа като преподавател по английски език в Университета за селско стопанство на провинция Хънан. С времето, обичта му към страната се увеличавала. Той решил да направи нещо за китайците. На Коледа същата година, Джоузеф решил да я прекара по особен начин.

„Колегите ми са много приятни, грижат се за мен и ми оказват помощ, затова искам да помогна на китайското семейство и да му донеса радост. Не мога да помогна на всички, но мога да помогна на някои със свои сили."

С помощта на колегите, Джоузеф се запознал със семейство Фън. Той никога няма да забрави тазгодишната Коледа заедно с децата на семейството Фън. Оттогава Джоузеф влезе в живота на брата и сестрата. Баща на децата е починал заради болест преди две години. Дядо им не бил в състояние да ги отглежда и ги изпратил в дома за сираци.

„Когато първи път видях Сяолей, на лицето му нямаше усмивка. Нещастието на семейството сериозно му влияеше. Желая да му върне усмивката."

Джоузеф им донесъл дрехи, необходимите продукти за живота, храна и пари. Той отивал при тях всеки месец и им носил уреди за учене и играчки. Джоузеф ни показа 4 снимки, от тях можем да видим, че усмивката се е върнала на лицето на момчето.

В срок от две години Джоузеф подари повече от 10 хиляди юана на семейството Фън, както и голямо количество книги и съоръжения за преподаване в училище. Неговото име бързо се разпространило в селото. Сега той е добър приятел на селяните.

„Селяните се отнасят към мене добре и приятелски. Те ми подаряват най – хубавите си неща в къщи. Чувствам, че се връщам в своя дом."

Освен помощ на семейството Фън, Джоузеф дарил кръв безвъзмездно. Когато открил, че повече студенти се страхуват от кръводаряването, той търсил много материали и им показал, че кръводаряването по научен начин няма отрицателно влияние върху здравето. Под неговото влияние, 42 негови студенти дарили кръв.

Неговата китайска колежка Лу Синин ни каза:

„Джоузеф обича работата си и е харесван от студентите. Той направи голям принос в благотворителната дейност и помощ за бедните. Мога да уча много от него."

Заради приноса му за Китай, през 2007г. той бе удостоен с награда за дружбата „Жълта река".

В края на интервюто, Джоузеф каза на журналиста, че той желае обичта на китайците към него да се предаде и на американския народ.

Драги слушатели, чухте днешната рубрика „Социален живот", в която ви запознах с 55-годишния американец Джоузеф Барбарайс, който бил оператор, а сега работи в университета за селското стопанство на провинция Хънан като преподавател по английски език. Водещата Ангелина ви благодари за вниманието и ви желае приятна седмица. (Ангелина - Ева)