53-годишният Дзин Хай е професор в монголския институт при Университета на Вътрешна Монголия и научен ръководител на докторанти. Той е болен от рак на носната кухина. В продължение на 10 години на боледуването си, той е преживял 7 големи операции. Дясната му очна ябълка бил премахната и дясното ухо останало почти глухо, но той продължил изследванията си и работата като преподавател. Той създал доклади и съчинение от 4.2 милиона йероглифи, които запълнили много вакуум в областта на изследванията на съвременната история на Вътрешна Монголия. Дзин Хай каза:

„След като се разболях, разбрах, че предстои края на живота ми. В останалото ми време ще работя колкото е възможно."

Преди 2 години, вече болен, Дзин Хай участва в защитата на докторска дисертация при монголския институт на Университета на Вътрешната Монголия. Това било специална защита на дисертация. Хората не можели да си представят, че той е болен от рак. За трудните въпроси на експерти и учени, Дзин Хай отговорил отлично и получил отлична оценка. Спомняйки си за тогава, и досега Дзин Хай още се вълнува.

„Тогава на защитата на дисертация, всички ми ръкопляскаха. Аз много се вълнувах. Чувствам, че много трудно преживях този период, пълен с препятствия и беди"

В началото на 1999г, когато Дзин Хай учил като докторант, заболял от рак на горната челюст. Когато видял диагнозата, той бил учуден. Дзин Хай си спомнял:

„Много бях учуден. Исках да се откажа от всичко. Докторска степен, работа, нищо не беше важно за мен."

Той се обадил първо на научния си ръководител. Когато чул новината, и ръководителят бил учуден, след дълго, той извикал в телефона: „Дзин Хай, трябва да издържиш! Поддържай!", което дало подкрепа на Дзин Хай.

Същата година, на Дзин Хай направили първата голяма операция. След операцията, лицевата кост, горната челюст и половината очна кухина били премахнати. Хубавото му лице станало страшно. Освен това, операцията променила носната и устната кухина. Той почти не можел да говори. Това означава, че трябва да напусне любимата катедра. Но той продължил да използва мускулите на лицето си докато може да говори ясно. В продължение на 9 години, Дзин Хай прекарал общо 7 големи операции. Всяка операция изменяла носната му и устната кухина, но той отстоял да практикува и завръщал в катедрата.

Едновременно с преподаването, той участвал в редактирането на „Обща история на Вътрешна Монголия". Книгата е най-мащабното произведение сред общите истории на малцинствата в Китай. То включва историята на района на Вътрешна Монголия от древността до 2000г в областта на история, етнос, археология, екологията и други, общо 8 тома, повече от 9 милиона йероглифи. Дзин Хай сам написал повече от 600 хиляди йероглифи в тома за съвременната история. Той също поел работата по редактирането на цялата поредица.

Хората от монголската народност обичат да пеят. Дзин Хай също обича. Той пее хубаво. След заболяването, той вече не можел да пее високо. Тревогата на колегите, приятелите и студентите, Дзин Хай често успокоява: „Нищо, мога да издържа." Той често казва, че твърдият дух може да направи чудеса в живота.

Драги слушатели, в днешната рубрика ви разказах за твърдия мъж от монголската народност Дзин Хай. Благодаря ви за вниманието.

Ива