Здравейте, скъпи слушатели! Отново сте с мен – водещата Евелина Хайн – в минутите на рубриката „Калейдоскоп".

Днес ми се иска да споделя с вас някои свои размишления по повод най-често употребяваното от мен превозно средство в Пекин – линия #1 на метрото. Всъщност метрото в Пекин е достойно за цяла отделна рубрика, но днес ми се иска да спомена само някои факти за тази мащабна инфраструктурна мрежа. В момента пекинското метро има осем действащи линии, най-новите от които са „олимпийската линия" и линията, свързваща града с летището. Общата дължина на всички тези линии е 200 км, а станциите са 123. 30 км от тях се падат на линия #1, а станциите по тази отсечка са 23. За да ви дам известна ориентация за тази линия, скъпи слушатели, трябва да ви кажа, че тя е разположена под най-дългия и най-известния булевард в Пекин, а може би и в Китай – „Булевардът на вечното спокойствие" „Чан'андзие", който пресича почти цял Пекин от запад на изток и към който гледа входът на Забранения град – дворецът на китайските императори. Една от станциите на линия #1 е и станцията „Тиен'анмън" и оттук човек директно се озовава на друга световна забележителност – най-големия площад в света – площада Тиен'анмън. Следващата станция по линия #1 е станция Уанфудзин буквално „Кладенецът в имението на придворния сановник".Оттук се излиза на една от любимите на столичани и гостите на Пекин за разходка и пазаруване търговски улици – пешеходната зона Уанфудзин. Всъщност, скъпи слушатели, статистическите данни от юни тази година показват, че тъкмо линия #1 е най-често използваната метролиния в Пекин с най-голям пътникопоток, като за един ден броят на пътниците по линия #1 достига 1млн 64 хиляди души. Когато си един от този милион, усещането е много поучително...

Аз обаче искам да ви разкажа за една друга особеност на китайското метро, която всъщност е присъща на цялата транспортна мрежа тук. Става дума за имената на метростанциите, на автобусните спирки и на улиците. Може би вече сте забелязали, че до момента не съм споменала нито едно място, което да носи името на отделна личност. Така е защото по принцип в Китай не съществува практиката, добре позната ни от българските градове и села, исторически и други известни личности да се увековечават в имена на улици и площади. Не че в Китай е нямало достойни за увековечаване личности – емблематични за епохата си. Просто традицията тук е някак си надличностна и това се отразява и в избора на имена за градските пространства.Ще взема за пример пак линия # 1 на метрото, защото най-често пътувам по нея и вече знам почти наизуст имената на станциите. Крайната западна станция носи поетичното име „Ябълкова градина", следващата станция е наречена по името на улицата, която пресича метролинията – улица „Старата крепост". После се изреждат станциите с имена „Увеселителен парк в района „Осемте ъгъла", „Планината на осемте съкровища", „Улица „Нефритен извор", „Петте бора", „Улицата при храма на безсмъртието", „Гробът на принцесата", „Музей на военното дело", „Градината с благоуханния османтус", „Улицата на юг от магарешкия пазар". Следват станции с имена като Портата „Възраждане", „Западен търговски район", „"Портата на вечното спокойствие – Запад", „Портата на вечното спокойствие – Изток", вече споменатата станция „Уанфудзин – кладенецът в имението на придворния сановник", „Източен търговски район", „Портата на Създаването на републиката", станция „ Вечно установяване", „Международен търговски център", „Улица „Великото съзерцание", „Съхуей" (но всъщност това е съкращение от имената на две други улици" и последната станция „Съхуей – Изток".

И така, скъпи слушатели, това, което лично на мен ми прави впечатление, е пълната аполитичност и анонимност на всички названия. Не знам вие какво смятате по този въпрос, но аз мисля, че тази практика е израз на едно по-далновидно и мъдро отношение към случващото се около и с нас в този динамичен свят. Не твърдя, че самият град е толкова хармоничен, колкото са някои от названията на неговите улици и спирки, но във всички случаи така се избягва опасността от прибързани преоценки и промени на символиката на градското пространство. А както древните са казвали „Nomen est omen" в свободен превод "Името е знак за същността." Какво ли разказва за съвременната българска история безкрайната епопея с промяната на имената на улици и площади при всяка смяна на политическата власт?

Спирам дотук с размишленията си по темата за имената и същностите, скъпи слушатели, и ви казвам Дочуване и до нови срещи в ефира на Радио Китай за чужбина.