Е: И така, Калоян, колко време ти отдели нашия министър?

К: Само 15 минути, обаче научих много и интересни неща.

Е: Така ли? Аз не съм виждала на живо този министър, но знам че той се занимавал с източни бойни изкуства и затова е толкова млад и хубав. Вярно ли е това?

К: Да, точно така. Искаш ли да чуеш какво ми каза министъра за ползата от източните бойни изкуства?

Е: Да, разбира се, нека да чуем.

 "Аз всъщност се занимавам с карате киокушинкай, който е по-скоро японски стил, всички източни бойни изкуства исторически произлизат от Китай. Иначе Това е много добър въпрос, защото при тези бойни изкуства, освен спорта, има и много повече от това, а именно възпитаване на духа, възпитаване на волята, бих казал дори определена философия. Това е нещо, което аз лично много ценя и аз още от гимназията от десети клас във Варна, когато бях ученик започнах да се занимавам с карате киокушинкай, и наистина мисля, че много ми е помогнало главно за дисциплината на поведението, дисциплина на мисленето, дисциплина на емоциите, сдържаност, и т.н неща, които са много важни и които исторически идват тъкмо от китайската философия."

Е: Калоян, какво всъщност прави българският министър на образованието в Китай?

К: Министър Вълчев беше в Китай на работно посещение, което завърши много успешно. Той ми каза, че на 6 ноември заедно с колегата си – министъра на китайското образователно министерство – са подписали новата спогодба за обмен между Б-я и Китай в сферата на образованието и науката. Радостната новина е, че за периода 2008-2011 година бройката на студенти и преподаватели, които ще получат стипендия за престой в другата страна е увеличена от 25 на 35 човека.

Е: Доколкото знам, в Пекин има българско училище, което е поело мисията да учи българските деца, живеещи тук, на български език, история и култура.

К: Точно в тази връзка беше и един от въпросите ми към министър Вълчев, а именно дали българската държава подкрепя такива инициативи в чужбина. Нека чуем отговора му.

"Сега тук трябва да направя едно уточнение, че действително преди няколко години ние започнахме една програма, според която българските деца имаха в началото право на безплатни учебници за първите четири години, а от тази година вече има до 7-ми клас. Тоест  първите седми години, безплатни учебници като се надяваме да разширяваме.

Сега въпросът с тези българи, които са в чужбина е малко по-сложен, защото от формална гледна точка това не са училища, а са по-скоро курсове, които функционират към посолствата, обикновено децата учат в Китай, в китайски училища или в други училища, а в събота и неделя имат занятия по български език, по българска история, по българска география. Трудността идва от това, че всъщност на много места българите в чужбина са организирали самите те такива курсове, и ние нямаме точна статистика за броя на децата, които имат нужда. Иначе имаме готовност, това не е някакъв голям финансов разход.

Но това, което е по-интересно, и което сме направили е, от 1 януари, 2009 г. ние откриваме една програма, според която всяка българска общност, която живее в чужбина и която се е самоорганизирала, има желание да провежда съботно, или съботно-неделно училище, или някакъв друг курс, българската държава е готова да поеме ангажимента да изпрати или да наеме местно лице, учител по български език и литература, по история на България и по география на България."