Сега мобилният телефон вече е задължителна част от живота на хората. Обаче преди 30 години, стационарните телефони бяха много, телеграмите свързваха хората в цялата страна. В днешната рубрика бих искала да ви разкажа за преживяванията на г-н Джан Дзидзюнот град Гуанджоу, които ще ви покажат самото развитие на информационната индустрия на Китай.

55-годишният г-н Джан Дзидзюне роден в град Гуанджоу, граничещ се със специалния административен район Хонконг. Обаче в областта на развитието на информационната индустрия, разликата между двете места е голяма. Г-н Джан използва израза „много не удобно" за да опише тогавашното положение.

„Като моряк, пътувах навсякъде. Когато пристигнен в някое пристанище, се надявах да съобщя в къщи, че съм добре. Обаче тогава нямахме домашен телефон и само на работното място и по време на работното време, можех да намеря съпруга ми. Много беше неудобно."

Както каза г-н Джан, преди реформата и отварянето на Китай към света, развитието на информационната индустрия на цялата страна се намираше на много ниско ниво. През 1978г. телефонните централи в провинция Гуандун можеха да обслужат само 200 хиляди стационарни телефона, което е една шеста от обема на тази услуга в Хонконг.

За да се стимулира развитието на информационната индустрия, в началото на 80-те години, китайското правителство реши да въведе „такса за инсталирането на телефон", която да бъде използвана за развитието на инфраструктурата на индустрията. Инсталирането на един телефон стана доста скъпо за обикновените хора, разноските бяха над 4000 юана, а средната заплата тогава бе около 100 юана.

Джан каза, че да имаш стационарен телефон в къщи тогава бе нещо невероятно, освен високата цена, цялата процедура по прокарване на телефон също не бе лесна. Например, през 80-те години, молбата на Джан не беше реализирана цели 5 години.

Между 1991г. и 1995г. икономиката на провинция Гуандун се развива много бързо, годишният икономически ръст е 30%. Благодарение на това в края 1990 г. общо 1 милион и 130 хиляди семейства вече да притежават домашни телефони, а този на г-н Джан, е инсталиран също и онова време.

„През 92 и 93 г. най-модерното бе инсталиране на стационарен телефон. Когато се преместихме в този блок, много съседи така се питаха ме помежду си „ Имате ли вече телефон? "

През ноември 1987г. в град Гуанджоу, провинция Гуандун, бе открита първата мрежа за мобилни информационни връзки и се появи първият мобилен телефон в историята на Китай. През декември същата година, между провинция Гуандун и Хонконг бе подписано споразумение за откриване на мобилна мрежа между двете места – също за пръв път. Г-н Джан каза, че тогава хората наричали мобилните телефони „Да Гъ Да" и почти само бизнесмени ги използвали.

„През 1993г. заради работата си, имах един „Да Гъ Да", защото бе много удобно за връзка когато не бях във фирмата. А през 97г. си купих един, който представляваше истинска луксозна стока, защото общите разходи бяха около 10 хиляди юана."

Положението се подобрява постепенно. А след като настъпи 2000г. броят на притежателите на мобилни телефони се увеличи особено значително. В градовете на цял Китай почти всеки човек има личен мобилен телефон.

От статистиката на Управлението на телекомуникационната индустрия на провинция Гуандун се вижда, че до август 2008г. в провинцията има общо 80 милиона потребители на мобилни телефони, което надвишава броя на стационарните телефони. Едновременно с това, функциите на мобилните телефони също се разширяват, не само за осъществяване на връзка, но и за слушане на музика, снимане, разглеждане на интернет-страници и др.

Изправен пред бурното развитие на информационната индустрия, Джан каза, че скоростта на развитието далече е надминало възображението му и той вече е в очакване на още по-разнообразни удобства, предоставени от развиващите се телекомуникационни технологии.

Вей – Е.