Днес ще ви разкажа за най-големия пазар на антики в Китай – пазара „Пандзяюен" тоест „Имението на рода Пан", разположен в югоизточната част на Пекин. Спомняте си навярно за българина Юлиан Йорданов, спечелил първата награда на международното биенале по екслибрис, което се проведе тук в средата на октомври. Е, тъкмо с него и с един китайски колекционер на екслибриси се озовахме в един ранен следобед на входа на пазара. Тук ме озадачи табелата с работното време: от понеделник до петък 8:30 – 18:30, а в събота и неделя 4:30 – 18:30. Нашият китайски приятел ни обясни с усмивка следното: в началото пазарът бил по-скоро неофициален – разбирайте нелегален – и търговци и клиенти на антики с неясен произход се събирали в ранни зори, за да избегнат вниманието на градската управа. Това било през далечната вече 1980 година, когато пазарът току-що се бил се родил в тясна уличка в района Чаоян. От средата на деветдесетте години на 20 век пазарът се помещава в просторното имение на рода Пан на площ от 48 000 квадратни метра и е напълно легален търговски обект.

След това интригуващо обяснение, нямах търпение да се впусна в обиколка из алеите, разделящи огромното пазарно пространство на 6 зони, където над 10 000 търговци от цял Китай предлагат невъобразимо количество от всичко, което един колекционер може да си представи – фалшификати (нека ги наречем „реплики") на порцелан от династия Мин, калиграфии и картини от династия Цин, старинни мебели, книги, свитъци, нефрит от Синдзян, керамика от Исин, китайски и чуждестранни монети, гравюри върху бамбук, дърво, камък и кост, фигури от магарешка кожа за театъра на сенките, маски, изрисувани като лицата на героите от Пекинската опера, будистки броеници, носии на различните етноси в Китай, бижута от Тибет, та дори и реликви от времето на Великата Културна революция...

И това, скъпи слушатели, е само една малка част от изобилието, което предлага пазарът Пандзяюен.

Въодушевени от този огромен избор и притеснени, че до 18.30 има само 4 часа, ние тримата се гмурнахме в морето от антики. За мен като за човек, изучавал китайската традиционна култура и изкуство, тези 48 000 квадратни метра, покрити с оригинали и фалшификати, бяха истинска радост за окото и ухото. Художникът Юлиан Йорданов и неговият китайски приятел също бяха обзети от радостната възбуда на откриватели, попаднали на истински остров на съкровищата...И така, напред! Както си обикаляхме и се дивяхме на всевъзможните форми, цветове и техники се озовахме пред тъмно дюкянче, входа към което беше почти задръстен от дървени скулптури. Очите ми се спряха на една от тях и, скъпи слушатели, признавам си, че се влюбих от пръв поглед в нея! Фигурата представляваше дългобрад старец с блага усмивка, разтворил ръце за да прегърне света. Старецът беше облечен в дълга надиплена роба, чиито ръкави напомняха ефирни крила . „Лаодзъ!" извиках аз, а китайският ни спътник учудено ме поздрави за правилната догадка. Как бих могла да не разпозная тази всеобхватна толерантност и спокойна сила, излъчвани от фигурата от червено дърво с ръст около метър. Легендарният автор на най-древния философски трактат на Китай - „Даодъдзин", от години държи първото място по продажби в световен мащаб...Макар да предполагах, че тази скулптура ще е скъпа, не можех да отмина без да съм попитала за цената. Скъпи слушатели, нека кажем, че за сега дървеният философ ще остане на пазара, докато не се усъвършенствам в пазарлъка, за да се върна за него...

Докато се захласвах по червения мъдрец, моите двама спътници се бяха сдобили с чудновати орехи, черупките на които не бяха гладки, а бодливи като малки таралежчета. Побързах и аз да се снабдя с орехите – таралежи и поехме нататък. На друга сергия, покрита с пъстроцветни гердани, синджирчета, шевици и гривни, открих прекрасна огърлица от 100 керамични кубчета в преливащи синьо-зелени тонове и отново не можах да устоя на изкушението...

Изкушенията на пазара Пандзяюен разбира се, не се изчерпват с тези няколко дрънкулки, но времето отлетя така бързо и ето че трябваше да си тръгнем от имението на рода Пан. Аз си обещах, че все някой ден ще се върна за да отведа със себе си прекрасния дървен Лаодзъ и когато това стане, вие, скъпи слушатели, със сигурност, ще научите за покупката ми. Обещавам! А сега ви казвам „Дочуване!" и „До нови срещи в ефира на Радио Китай за чужбина!".