Здравейте отново в рубриката Поглед към сцената! Аз съм Диана и както Ви обещах последния път, днес ще продължим с темата за рок величията в Китай, и за това което се случва на рок сцената на континента. Ако си спомняте в предишната рубрика споменах едно име Цуей Дзиен, днес именно той ще бъде в центъра на нашето внимание.

Ако един единствен човек би могъл най-добре да илюстрира нарастващия глад за рокендрол музика в Китай, то това е Цуей Дзиен. Познат на всички като Стария Цуей, той е признат за бащата на рокендрола в Китай, и сравняван с Боб Дилън и Брус Спрингстийн от западните медии.

Певецът е роден в семейство на етнически корейци. Баща му е професионален тромпетист а майка му член на танцова група от корейското малцинство. Следвайки пътя на баща си, Цуей също завършва като тромпетист и не след дълго е приет в престижната Пекинския филхармоничен оркестър през 1981. Именно тук в началото на 80те той се сблъсква със западната рокендрол музика, започвайки да слуша касетки със записи внесени в страната от различни туристи и чуждестранни студенти. Вдъхновен от Боб Дилън и Саймън и Гарфанкъл, той се научава да свири на китара и скоро започва да свири и пее пред публика. По-късно през 1984, Цуей Дзиен и други шестима класически музиканти формират групата наречена „Седем пластова дъска". Заедно те започват да пеят западни поп песни в малки ресторанти и хотели в Пекин. Това е една от първите групи по рода си в Китай. Същата година Цуей Дзиен записва и първия си албум „Лан дзъ гуей". Въпреки че не участва в написването на текстовете за песните, опита на парчетата в прогресивните аранжименти и изобретателност при продуцирането е от малкото свежи експерименти в света на китайската музика. Те само загатват за музикалния характер на Цуей Дзиен, който тепърва ни предстои да видим.

До средата на 80те голямо количество западна рок музика намира своя път сред ъндърграунд културата в Китай, и Цуей Дзиен бива повлиян от групи като Ролинг Стоунс, Бийтълс, Токин Хедс и Полис. Първият му опит е с рок/рап парчето озаглавено „Не е че не разбирам". Всъщност неговото звучене е по-сходно с това на Том Пети и Били Джоуъл, съчетание от дрезгав глас и обикновени стегнати мелодии, често на фона на саксофон или орган.

През 1985, рокаджията привлича вниманието с появата си на едно шоу за таланти в Пекин. Дори в този ранен стадий от своята кариера, песните на Цуей показват стремежа на автора да включва по-сериозни теми, различни от романтичните фантазии, които властват сред поп баладите от онова време. За поколението преминало през културната революция, текстовете на Цуей Дзиен са като гръмко послание. Цялата музикална сцена в Китай е на път да направи първата си голяма крачка напред.

През май 1986 г. по време на концерт в Пекин за честване на Годината на световния мир, Цуей Дзиен се изкачва на сцената в селско облекло и запява на висок глас последната си композиция „Без пукната пара". В края на песента, онемялата публика избухва в силни аплодисменти. В продължение на дълго време младите китайци нямат и представа за какво точно пее Цуей Дзиен, те сякаш за по- заинтересовани от слуховете за катастрофата му точно преди концерта, отколкото от новите му песни. Не след дълго, младежите в цял Китай започват да го имитират.

Цуей Дзиен продължава да пее с китарата си по университетски кампуси и улични кафенета. По-късно той напуска Пекинската филхармония и започва да работи заедно с Адо, пекинска група в чиито състав влизат двама чужденци бивши служители в посолства, унгарски басист и китарист от Мадагаскар. През 1986 г. Цуей издава считания за първи албум „Дългия поход на рокендрола". В албума е включен първият студиен запис на песента „Без пукната пара", и се превръща в най-продаваният албум за всички времена в Китай. По-късните му опити в музиката черпят вдъхновение от музикални стилове като рап музиката, добавяйки барабанист към групата си за албума „Силата на безсилния" от 1998г. През кариерата си, той успява да изнесе турнета в Европа, САЩ, същевременно има участия и в Япония, Корея и Югоизточна Азия. Той е единственият модерен музикален изпълнител от КНР който прави впечатление на глобалната музикална сцена, и продължава да бъде цебтър на внимание от страна на международните медии при отразяване на китайските културни събития. Самият той предпочита да не бъде считан за бащата на рокендрола, защото по неговите думи това го прави да се чувства стар. Според феновете му, Цуей е повече като културен символ отколкото певец.

С тези думи достигаме и края на предаването, дочуване от мен Диана.

Източник: china.org.cn