Научих тази история от документално предаване по китайската телевизия и за жалост не запомних имената на участниците в събитията. Запомних обаче сълзите на щастие в очите на всички, съпричастни към историята с изчезналата и отново появила се глухоняма старица. Но нека да започна от самото начало.

Преди пет години един от жителите на малко селце в североизточен Китай на връщане от полето се натъкнал на старица, заспала край планинския път. Човекът се навел над дребничката старица, за да я събуди и да разбере какво й се е случило. Оказало се обаче, че възрастната жена не може нито да чуе въпросите му, нито да им отговори, понеже била глухоняма. Не били обаче нужни много приказки за да стане ясно, че старицата е изтощена до смърт от умора, затова случайният минувач без да се помайва повече я отвел у дома си. Там жена му сгряла вода, помогнала на глухонямата старица да се изкъпе, нагостила я и й постлала да спи.

През следващите няколко дни двамата съпрузи обиколили селото, за да разпитат дали някой не знае нещо за глухонямата им гостенка, съобщили за нея и в околийското полицейско управление, но така и не успели да научат нищо, а и никой не потърсил старицата. Тя самата била толкова объркана и изтощена, че не можела да си тръгне. Ето защо двамата съпрузи решили да задържат при себе си самотната стара жена докато нещата не се изяснят. Така постепенно грижите за старицата се превърнали в неразделна част от ежедневието на двамата съпрузи, които живеели сами в селската си къща. Гостенката пък, макар и глухоняма, намирала начин да покаже благодарността си към тях - помагала в домакинската работа и в селския труд.

Една привечер двамата стопани се върнали в къщи след цял ден работа на полето и не намерили старицата. По това време като деня тя обикновено си била в къщи и кротко придремвала над нещата за кърпене. През изминалите пет години глухонямата се била превърнала в истински член на малкото семейство и сега смут обзел двамата съпрузи. Спомнили си, че "старата майка", като я наричали, напоследък все се взирала в планинските склонове зад къщата и се изплашили да не би да е тръгнала сама да търси загубения път към стария си дом. Мъжът се отправил към тъмната планина с натежало сърце. Вече било съвсем тъмно и той се страхувал, че няма да открие старицата в планинската пустош. Въпреки това прекарал часове наред да я търси и тъкмо когато вече почти се бил отказал, отчаян от безплодното обикаляне, не щеш ли, спънал се в голямата кошница, с която жена му ходела на пазар. От кошницата се изтърколили гъби и мъжът разбрал каква била работата. Обнадежден от находката, мъжът затърсил и наистина след малко забелязал свитата на кълбо дребна фигурка на старата жена. Тя била заспала от умора и селянинът я взел на ръце като малко дете и я занесъл у дома.

Оказало се, че старицата искала да помогне на двамата си благодетели и понеже не можела да припечели по друг начин, решила да събира гъби в гората и да ги продават на пазара. Ето как брането на гъби станало основно занимание на глухонямата старица, а парите от гъбите домакините пазели в едно сандъче.

Така изминали последните пет години и тримата живеели с топлото чувство за споделен дом и истинско семейство. Преди около месец обаче от околийското полицейско управление потърсили стопанина на дома с новини. Оказало се, че в съседната околия един човек пак преди пет години е съобщил за изчезналата си стара леля, също глухоняма. Макар разстоянието между двата околийски града да е само 300 км, информацията за намерената глухоняма старица стигнала до племенника й едва през април 2008 година.

Ето как в един слънчев пролетен ден екипът на 10 канал на Централната Китайска телевизия поел заедно с племенника на изчезналата към селото, където глухонямата старица била прекарала последните пет години. Благодарение на телевизията, аз и всички зрители станахме свидетели на срещата между разделените от толкова дълго роднини. Близките на старата жена паднаха пред нозете на двамата съпрузи и започнаха да удрят чела в земята в безмълвен израз на безкрайната си благодарност към двамата съпрузи, отворили дома и сърцата си за глухонямата старица.

Скъпи слушатели, спирам до тук с разказа си за истинската човещина, която ни дарява с топлина и щастие, независимо от възрастта, положението и богатството ни.