Здравейте, скъпи слушатели! Снощи в Пекин внезапно се изви силен вятър и издуха меката топлина на последните дни. Дъждовните капки измиха лицето на прашния град и накараха жителите му да облекат шлифери и да се забързат по тротоарите, потръпвайки от хлад. Днес слънцето отново облива всичко със светлината си, но студеният вятър, огъващ тънките стволове на наскоро посадените дървета в нашия комплекс не оставя съмнения, че циганското лято ни е напуснало…

Това ме накара да си припомня с неочаквана яснота един от последните топли дни на тукашния октомври. Прекарах този съботен ден в компанията на мои български приятели, дошли на кратко посещение в Пекин. Решихме да се насладим на красотата на Летния дворец, разположен някога извън Пекин, но оказал се днес в северозападната част на съвременния град.

Екскурзията ни започна от пекинската зоологическа градина, откъдето трябваше да се качим на корабче и да стигнем по вода до Летния дворец. Надявахме се все пак преди това да видим и пандите, чийто комплекс е разположен в съседство с кея с туристическите корабчета. За жалост посетителите - възрастни и деца - бяха толкова много, че не успяхме дори и да зърнем пандите, но ние - и четиримата все сериозни хора - приехме неуспеха си с мъдро примирение. Снабдени с провизии като за двудневен поход в Алпите, се качихме на корабче, украсено като увеселителните корабчета от края на имперската епоха с дракони, златисти йероглифи и лакирани в червено колони. Сместихме се на пейките сред останалите туристи и кротко се оставихме на любопитните погледи на децата и родителите, развеселени от присъствието на чужденци.

Екскурзоводката - гръмогласно девойче - поздрави цялата група с добре дошли и заразказва със зашеметяваща скорост историята на канала, по който поехме на път. Оказа се, че това не е просто някакъв си воден канал, а част от самия Велик императорски канал, изграден преди повече от 700 години, по който императорите и техните семейства стигали до езерото Кунмин.

След около час акустирахме на южния кей на парка с Летния дворец и там си взехме довиждане с драконовия кораб и гръмогласната му водачка.

Пред очите ни се ширна бляскавата повърхност на езерото Кунмин, заело 3/4 от 290те хектара на целия парков комплекс.

Тъкмо заради езерото, паркът първоначално носел името "Градината на чистите вълни" и бил изграден по заповед на император Циенлун през 1750 година като подарък за рождения ден на майка му. През 1860 година разкошният парков комплекс бил опожарен от обединените англо-френски войски по време на така наречените Опиумни войни. Една от последните императрици - прочутата с разточителния си начин на живот Цъси - възстановила парка със средствата, определени за създаване на имперски флот. През 1900 година паркът отново пострадал в дните на конфликта между издъхващата династия Цин и обединените армии на 8 чуждестранни сили и отново бил възстановен през 1902 година. Едва през 1924 година обаче, Летният дворец бил отворен за обикновената публика и от тогава до днес неизменно привлича хиляди посетители от Китай и от чужбина. През 1992 година тази историческа и архитектурна забележителност получава международно признание като най-добре съхранения императорски парк в света с най-пищни пейзажи, сътворени от човешка ръка и най-богат архитектурен комплекс. Така, напълно заслужено, през 1998 година паркът влиза и в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

На нас ни трябваше цял един ден за да обходим парка, да се изкачим по стръмните мраморни мостове над водните канали и да разгледаме поне половината от десетките павилиони, алеи и храмове, разпръснати по бреговете на огромното блестящо езеро. Не бързахме да си тръгнем от това прекрасно място, където макар и сред стотици туристи, човек не губи усещането за простор и лекота. Разходихме се и по Дългия коридор - покрита алея с дължина 728 метра и украсена с над 14 000 изящни изображения на хора, растения и животни. Не пропуснахме и Мраморния кораб, издигнат насред езерото като спомен за флотилията на императрица Цъси. Позяпахме калиграфите с огромни четки, които изписваха с вода имената на желаещите направо върху плочките на алеите край езерото. Така неусетно се озовахме до един от изходите на парка и се разделихме с летния дворец на китайските императори.

Скъпи слушатели, дойде време да ви кажа „Дочуване" и да ви пожелая приятна седмица в компанията на Радио Китай за чужбина.