Здравейте слушатели! Отново се срещаме в Поглед към сцената. В миналото предаване ви разказах за едно от типичните забавления, част от нощния живот тук и начин за прекарване на времето, а именно караокето. Днес ще ви запозная с един от певците, чиито песни винаги присъстват в репертоара на всеки уважаващ себе си караоке фен. Неговото име е Уан Лихун или както по-често го наричат Лихом.

Уан Лихун е един от най-добрите мъже изпълнители на китайския развлекателен бизнес. Ако случайно учите китайски и искате да научите повече за китайската поп музика, то тогава задължително трябва да се заслушате в неговите песни. Лихом се подвизава в китайската поп индустрия вече повече от 10 години, сега е дори по-известен от всякога. Музиката е езикът на който говори певеца, слушайки я вие ще разберете и душата му.

Всъщност Лихом (Александър) Уан е роден в Рочестър, Ню Йорк. Той се научава да свири на цигулка и пиано още като малък, като още на тази крехка възраст започва да взема участие в различни детски мюзикъли и пиеси. По-късно е приет да учи музика, завършва университет със степен магистър в специалността джазово пеене и композиране. Това от една страна не се приема добре от неговите родители, които се надяват сина им да ги последва в семейния бизнес, и стане част от докторското семейство. Уан обаче решава да следва мечтите си , въпреки неодобрението на роднините. 17-годишен той се завръща в Тайван, без да знае езика мандарин, който научава за кратко време. Щастието му се усмихва не след дълго, когато една звукозаписна компания му предлага договор. По това време той все още е в колежа, но успява да съчетае учението и композирането на песни доста добре. След като завършва, той се отдава изцяло на кариерата си, първият му хит на китайски „гунджуан дзъджуан" или „революция" го прави известен в цял Китай. Албумът със същото заглавие е огромен успех и му носи значими награди като тази за най-добър изпълнител и продуцент за 1999, тогава той е само на 22, което го прави най-младия изпълнител получил този вид награди. Последвалият го 6ти албум е също толкова успешен, и му носи отново номинация за най-добър изпълнител. Въпреки че не печели този път, успява да спечели на друг фронт, с многобройни почитатели от цяла югоизточна Азия.

Въпреки че е израснал в Ню Йорк, Лихом никога не е губил връзка с китайските си корени. В своя седми албум, певецът включва песента „Лундъ чуанжън" или „Потомци на дракона", която е римейк на известна стара китайска песен. Тя успява да повдигне гордостта на младото китайско поколение и оттогава се превръща в задължителна песен на всички негови концерти. Песента обаче, с която китайците винаги ще го свързват, излиза от следващия му осми албум. Баладата „Уейи" или „Единствена" му носи 7 престижни награди, като успява да се задържи в продължение на повече от година на първото място за най-сваляна мелодия за телефон.

В музикално отношение, стиловете които Лихом използва се различават при всеки от албумите му. Въпреки че е причисляван към арендби изпълнителите, Лихом демонстрира завидно познание сред многообразие от стилове, вариращи от мандопоп, джаз, рок, госпъл, рап, та дори и инди-поп. В началото се ориентира главно към познатия ни поп и денспоп, по-късно в един от албумите прави доста успешни опити с рок мелодиите. В последвалите години се съсредоточава върху арендби и рап жанровете.

От последните му 2 албума обаче сме свидетели на едно ново звучене и стил, в който са смесват модерната „западна" музика като арендби, рап, хип-хоп и денс, с музика от Изтока предимно китайска инструментална, включваща традиционни музикални инструменти като коуди (вид бамбукова флейта), туху (струнно- лъков инструмент) и т.н. Една от песните в предпоследния му албум „Джулин шънчу" („Сред бамбуковата горичка") акцентира върху музиката в етно стил от някои малцинства в провинция Юннан.

Не само музиката на Уан Лихун е комбинация от две и повече култури, но и в текстовете на песните му се преплитат съвременния и древен китайски. Затова ако Ви допада китайската традиционна и фолк музика, но в същото време харесвате и модерното звучене, то тогава музиката на Уан Лихун е добра отправна точка за бъдещи открития.

С това ви казвам довиждане до следващия път в рубриката Поглед към сцената.