Здравейте, скъпи слушатели. Вече съм в студиото ни в Пекин и се опитвам да подредя впечатленията си от командировката до село Хуаси. Ако сте слушали репортажите ми от там, навярно сте усетили превъзбудата и нетърпението ми да споделя с вас колкото може повече впечатления от това забележително място. Разбира се, в тези кратки включвания ми бе невъзможно да предам богатството от информация и смесените чувства, които Хуаси предизвика в мен, а и в останалите ми чуждестранни колеги от Радио Китай за чужбина.

Чухме множество определения за село Хуаси, излезли от устата на местните лидери: „първенецът сред селата в Поднебесната"; „лицето на социализма с китайска специфика", „Раят на земята", „икономическото чудо на китайското село" „въплътената мечта за щастие на китайските селяни", както и оценки от чуждестранни гости на селото, сред които най-забавната оценка е за Хуаси като „Дисниленд на китайския социализъм". Това провокира у мен и много въпроси, засягащи основата на този безспорно исторически експеримент, провеждан от местните хора с подкрепата и благословията на държавата.

Историята на някогашното село Хуаси започва с основаването му през 1961 година и е изпълнена с дух на предприемчивост и здрав прагматизъм, Точно тези традиционни китайски качества са създали и развили в района предприятия на леката и тежката промишленост, строителството, рекламната дейност, туризма, банковото дело и дори агенции за дейност на борсата в Шънджън. Всичко това според мен изважда Хуаси от списъка на селата и го нарежда сред бързоразвиващите се китайски градчета. От друга страна, селскостопанската дейност, макар развивана в наши дни със средствата на високите технологии, съпътствана от отглеждането на риба запазва връзката с традиционното селско стопанство на Южен Китай. Най-важната характеристика на Хуаси обаче, която според мен оправдава окачествяването му като населено място от селски тип, е традиционния мироглед на местните хора. Имам предвид присъщата на селските хора в Китай сърдечност, гостоприемство и донякъде детинската гордост и желание да се похвалят със спечеленото. В деня на откриването на фестивала на туризма, станахме свидетели на процесия от скъпи коли, макети на красиви къщи, огромни стиропорени кюлчета злато и всякакви други богатства. В други условия такова шествие би било неуместно, но в Хуаси – витрината на китайското модерно село – това, както и поканата да разгледаме всяко кътче от богатия дом на един от лидерите на концерна „Хуаси Груп", някак естествено се приема като израз на гордостта на местните хора от постигнатите успехи.

Друг забавен израз на нарасналото самочувствие на местните хора, а може би в известна степен, и още един начин за съревнование с другите световни „чудеса" е Паркът на света. Разположен на брега на местния вариант на езерото Тайху този парк предлага на гостите си възможност да посетят световни забележителности като Триумфалната арка в Париж, Операта в Сидни, Белия дом във Вашингтон, Портата Тиананмън и дори Великата Китайска стена – всички те събрани тук като реплики на оригиналите си.

Разбира се, обиколката ни из „райското село" постави и много въпроси – например за статута на наемните работници дошли тук от други места или за бъдещето на младото поколение местни хора, отгледани в охолство и сигурност и възпитани в чувство за известно превъзходство спрямо околните или пък въпроса за дълготрайността на това икономическо чудо в условията на нестабилната световна икономика...

Всички тези въпроси остават на вниманието на китайските и на световните наблюдатели на феномена Хуаси. Аз си тръгнах от селото – „първенец сред селата в Поднебесната" изпълнена с противоречиви чувства и въпроси, касаещи най-вече настоящето и бъдещето на нашето българско село. Дали и до колко е възможно заимстване на модели от един регион и използването им в напълно различен по спецификата си друг регион е въпрос, на който не се наемам да отговоря. Надявам се просто да съм събудила любопитството ви с този бегъл поглед към едно екзотично, традиционно и в същото време динамично развиващо се място от огромния и винаги вълнуващ въображението ни Китай.

Скъпи слушатели, минутите на рубриката „Калейдоскоп" изтекоха и водещата Евелина Хайн ви казва „Дочуване и до нови срещи в ефира на Радио Китай за чужбина".