Скъпи слушатели, миналата неделя реших да посетя града с поетичното название „Небесно пристанище" на 120 км на югоизток от Пекин. Знаех, че от известно време връзката с Тиендзин (както се нарича градът на китайски) е особено удобна, тъй като между него и Пекин е пуснат китайския вариант на „влака-стрела". Ето защо рано-рано в неделя ние двамата с господин Хайн се озовахме на гара „Пекин-Юг". Първата ни работа тук беше около 30 минути да ахкаме и охкаме пред размерите на чакалнята и ранобудната тълпа пътници, заели всички възможни места около нас. После, въоръжени с оптимизма на авантюристите и с чаши горещ чай за разсънване, (предвидливо захлупени и със сламка) се гмурнахме в морето от хора пред бариерите за проверка на билетите. Аз, като българка, калена по спирките и гарите на Родината, не останах много по-назад от домакините в състезанието кой ще пъхне пръв билетчето си в устата на машинката за чек-ин и ще се промуши победоносно между останалите. Е, господин Хайн, жертва на германското си възпитание и вроденото си добродушие, за малко да остане извън бариерата, но все пак имахме късмет и той да се добере до заветния ескалатор.

В крайна сметка се озовахме в едно огромно хале, почти дворец, където на един от десетките перони ни очакваше, снежнобял и красив, влакът с романтичното име „Хармония". Бързичко намерихме местата си и решихме да уплътним оставащото до „излитането" време със снимки естествено! Оказа се, че и китайците, макар да не са „лаоуаи" (спомняте си, навярно думата, която съпровожда всеки чужденец в Китай"), не се притесняват да демонстрират любопитството си към това чудо на модерните технологии и да щракат снимка след снимка пред влака-стрела. Аз се изхитрих да започна разговор с един от машинистите, или по-добре казано „пилотите" на влака „Хармония" и той, поласкан от вниманието на една истинска синеока и дългоноса чужденка, дори ми позволи да се снимам с него! От дружеския ни разговор разбрах, че нашият влак е от по-бавните от серията „Хармония" и развива скорост от „едва" 250 км в час, така че щяха да ни трябват цели 35 минути за пътя до Тиендзин. На съседния перон обаче един негов побратим – също толкова бял и красив, но с цифрата „1" на корпуса си, беше притихнал в очакване на предстоящата задача да глътне 120 километровата отсечка за 25 минути, развивайки на места скорост от 350 км в час. Е, за нас и пътуването с „бавния" влак си беше удоволствие, така че 40 минути по-късно, с широки усмивки на лицата, слязохме на гара „Тиендзин – Запад".

След гигантските мащаби на Пекин, 15 минутното пътуване с метро до центъра на Тиендзин ни се видя като разходка из квартала, но „Небесното пристанище" със своето 10 милионно население съвсем не може да бъде наречено тих и спокоен провинциален град. Всъщност Тиендзин е най-голямото и важно пристанище в северен Китай и ключов елемент от Бохайската крайморска икономическа зона, осигуряваща като цяло 11.56% от брутния вътрешен продукт на Китай.

Строителството и инфраструктурата на Тиендзин се развиват с главоломна скорост и в зашеметяващи мащаби, както впрочем във всички големи китайски градове. Аз обаче, като повечето китаисти, изпитвам особен интерес към класическата култура на Средното царство така че ще ви разкажа за един невероятен музей, където се озовахме благодарение на случая. Оставихме се в ръцете на шофьора на моторизирана рикша-такси да ни покаже смесицата от вековна китайска традиция и европейски колониализъм, оставил следите си тук през 19 и 20 век. Поддали се на очарованието на този калейдоскоп от стилове и цветове, неочаквано се озовахме пред къща, излязла направо от приказките. Шофьорът с усмивка ни посочи портата и каза просто „Това е порцелановата къща."

Всички ние знаем, че Китай е родината на порцелана и че китайските императори са пиели чая си от най-фините порцеланови сервизи. Е, ние се бяхме озовали в приказното царство на китайския порцелан. Самата порта и оградата около къщата са направени от всевъзможни порцеланови вази, купички и кутийки, а по колоните от двете страни на портата пълзят бели порцеланови котенца с черни петна по гърба. Оказа се, че къщата е музей и е дело на един ентусиаст – колекционер на порцелан. От 6 години насам господин Джан се е посветил на идеята, 100 годишната сграда във френски архитектурен стил с площ от 3000 кв.м, да се превърне в дом на порцелана, декориран със стотици хиляди порцеланови късчета от един 13 вековен период.

Музеят е на 4 етажа, на всеки от които е представено изкуството на порцелана от различните епохи. Стените, таваните, стълбите, подовете, на практика – всички възможни повърхности са облепени с парченца порцелан в най-различни цветове, от които са оформени реплики на класически картини от китайската живопис, всевъзможни същества от китайската митология и фолклор и сентенции на известни китайски мъдреци. Ефектът е неописуем и посетителите на този приказен музей неволно забравят че не са деца и с детинско любопитство и наслада докосват с пръсти порцелановите дракони, божества и пейзажи...

Скъпи слушатели, ето че неусетно времето ни изтече, така че ви казвам Дочуване и до нови срещи в ефира на Радио Китай за чужбина!