Здравейте от мен Диана, днес отново е време за поредните минутки на рубриката „Поглед към сцената". И този път ще останем на вълна поп музика, идваща от Тайван, но ще се насочим към най-видните й представители и по-силно казано идоли, на които се прекланят милиони фенове из цяла Азия. Сигурно си спомняте, че си говорехме за поп кралете в Китай, е сигурно няма да ви учуди фактът , че китайците си имат и своя поп принц. Музикантът, считан за поп принца на Китай се казва Джоу Дзиелун, или известен още като Джей Чоу, който споменахме в миналата рубрика за тайванската поп музика.

От издаването на първия му албум „Джей" през 2000г., включващ десет изненадващо чувствени балади и нежни поп мелодии, поднесени със самоувереност, които биха накарали дори самия Грейг Дейвид да забележи, музиката на Джей Чоу завладява и не престава да променя азиатската поп сцена. Въпреки че пее и рапира главно на мандарински, това не попречва на албумите му да се продават като топъл хляб и да се превръщат в двойно и тройно платинени не само в Тайван , но и в континентален Китай, Хонг Конг, Малайзия и Сингапур. Неведнъж е бил избиран за любим музикант от Тайван на азиатските MTV музикални награди, което е само част от колекцията му от повече от 30 отличия в музикалната индустрия, и това само за последните 2 години. Хонг Конг дори го нарече „малкия поп крал", прякор който не се нрави особено на Джей.

След последвалите два студийни албума – „Фантазия" (2001) и „Осем измерения" (2002) и многобройните записи от концертни изпълнения, популярността и таланта на Джей се затвърждават. Феновете му са очаровани от уникалния R&B стил и емоционални текстове, въпреки че не е той първият, който внедрява R&B стила в региона. След прословутият му дебютен, вълни от рапъри и R&B певци започват да заливат музикалната сцена и МТВ в Китай, въпреки че неговите небезизвестни конкуренти в жанра Дейвид Тао и Ли Хом също се подвизават по това време.

Израствайки в семейство на разведени родители в Тайван, детството си Джей прекарва някакси самотно. Той не изпъква с академичните си резултати в училище, но за сметка на това мечтае за света на музиката. Самият той споделя, че като малък често му се случвало да не си вземе изпитите по математика, но сам се успокоявал като си казвал че на хората с музикален талант, не им върви в математиката. Още от малък Джей е запленен от музиката, още 3-годишен започва да свири на пиано, по-късно се научава и на чело и китара. Музикалният му талант получава възможност за изява през 98г. на един конкурс за надарени млади музиканти. Скоро след това е поканен да се присъедини към тайванската музикална компания Алфа Мюзик, и започва да твори в тамошното студио, като отначало пише песни за известни по това време звезди.

В музикално отношение, Чоу сякаш успява да попие различни жанрове и течения, и умело да ги съчетае с R&B стила с азиатски привкус. Той използва традиционни китайски музикални инструменти, като дидзъ (бамбукова флейта) и сансиен ( 3 струнна китара), и усвоява китайските музикална система от 5 тона.

Тайната на успеха на Джей се крие не само в гласа и стила му, но и в смисъла на текстовете в песните му, чието ниво далеч надминава това на неговите съвременници. Основата на текствете му се гради върху теми като романтичната любов, древни легенди и семейното насилие. В една от песните му „ Татко, прибрах се" се разказва за вечно пияния баща,който бие жена си и детето.  

Днес повечето младежи мечтаят за неговия талант. Първите му два албума се реално погледнато соло шедьоври: той е отговорен и за композирането на песните и добавянето на собствените си вокални данни. По време на концертите му, често ще го видите да свири акомпанимента на собствените си песни. Джей признава че успехът за него е неочакван, като се има предвид жестоката конкуренция, но също така споделя че най-важното е да не се опитваш да имитираш останалите, а да следваш своя път. Също така и умението да шокираш, да правиш това което другите не очакват от теб в музиката и изпълненията.

Самата аз горещо ви препоръчвам ако имате възможност,да намерите и чуете някои от неговите песни. Всъщност първия албум на китайски изпълнител, който си закупих когато дойдох в Китай, бе именно неговия и не съжалих. От първата до последната песен ще осъзнаете че слушате човек вярващ в музикалните избори които прави, и знае че е прав,пеейки от сърце, пеейки за вас.

С това ви казвам чао, и пожелавам приятно слушане. До следващия път в рубриката Поглед към сцената!