Джоу Жулан е учителка по китайски език в училище Хунйен в гр. Пънджоу, провинция Съчуан. След земетресението тя заедно с директора на училището са спасили 52 деца. На 12-ти май Джоу Жулан, която временно работела в детската градина, тъкмо сложила децата да спят за обедна почивка, когато се случило ужасяващото земетресение.

„Аз чух висок звук като че ли се приближаваше самолет. Видях, че от сградата падаха счупени керемиди и прах. Притесних се много. Извиках, „Деца, бягайте, има земетресение!".

Джоу Жулан си спомня, че по време на земетресението, наоколо станало тъмно, като че ли е дошъл краят на света. В този миг, тя се изтръгнала от стреса и високо извикала на децата да бягат. Големите деца в нейната група са само на 6 години, а най-малките – на 4 години. Те били вцепенени от ужасяващата гледка. Някои пък още спяли. Джоу Жулан набързо извела децата от стаята на игрището. Така на четири пъти тя влизала в люлеещите се учебни стаи и извела децата на игрището. Всички деца от нейната група били спасени. Като си спомни тогавашното положение, тя каза:

„Изчерпих силите си. Когато се случи такова бедствие, се чувствах много силна. Изведнъж влязох в стаята. Когато евакуирах децата, сърцето ми туптеше силно. Не знам откъде дойде силата ми."

Тази смелост е родена от задължението и мисията на учители. Джоу Жулан каза, че тогава не се страхувала за живота си, а се притеснявала много за децата.

„Тогава се страхувах, че ако сградата се разруши, децата ще бъдат смазани. Чувствах се задължена да спасявам децата и изобщо не мислих да избягам, а мислих само за децата."

Джоу Жулан води децата да избягат от опасността. А пък някои учители са загинали докато спасявали децата. 21 годишната учителка Сян Циен е била учителка по английски език в училище Лундзю в гр. Шъфан. Тя изнасяла лекции в стаята на трети етаж в училището, когато станало земетресението. След евакуирането на 37 ученици, учебната сграда се срутила. В последния миг на живота си, тя не забравила да защити своите ученици. Когато войниците открили трупа й, видели, че тя с ръцете си е закрила трима ученици.

Бащата на Сян Циен каза, че учебната стая, където Сян Циен изнасяла лекции, е много близо до стълбището. Тя имала шанс да избяга заедно с учениците.

„До стълбището има само един завой. Ако тя беше избягала първа, трябвали са й две-три секунди. Тя беше шампионка по бягане в университета. Обаче тя не прави така, защото по инстинкт на учител тя защитаваше своите ученици."

Средното училище „Бейчуан" е най-сериозно засегнато по време на земетресението от 12-ти май. Учителката в това училище Ли Дзяпин била в час, когато станало земетресението. Тя призовала децата да се евакуират. Поради силното земетресение, сградите на училището се тресяли. Тя със своето тяло подпряла люшкащата се врата за да могат повече ученици да избягат. Обаче с голям трясък, учебната сграда паднала.

Притискана от развалините, тя не загинала веднага. Около нея били шест ученици. Един оцелял ученик казал на съпруга на Ли Дзяпин, че главата на учителката Ли била смазана и кръвта й течала. Но тя последователно успокоявала децата с приказки. След две денонощия на 14-ти май децата били спасени.

„В обикновени дни, не смятах, че тя е велика. Но нейната смелост, по време на земетресението ме накара да смятам, че тя е героиня." /Петя-Е./