Драги слушатели, добре дошли в рубриката „Пекин 2008 – синове и дъщери на велик Китай". Пред микрофона е Ива.

Неотдавна, параолимпийският огън бе пренесен в крайморския град Циндао, където ще се проведат параолимпийските състезания по ветроходство. Сред 70 факлоносци, процентът на спортистите с увреждания надминава 20%. Обичта им към живота и положително им отношение към света са трогателни! В днешната рубрика ще ви запозная със слепия факлоносец – Дин Юенчъ.

Г-н Дин Юенчъ е на 65 години. Той е мил възрастен човек. Изпълнява длъжността председател на Асоциацията на слепите в град Циндао. Преди 21 години, той е бил началник на Отдела за изготвяне на учебните програми на училището на улица Нинся в град Циндао и учител по математика. Дин Юенчъ си спомня:

„Бях специалист по математика. С изключение на часовете по английски, съм водил всички часове. Училището бе създадено през 1987г. Аз ръководих първата церемония за началото на учебния срок в училището."

Оттогава започнали обаче и проблемите с очите му. Още от началото на 70-те зрението му се влошило поради глаукома. Той положил всички усилия в работата, която обичал много, и не обърнал внимание на зрението си.  

„Работех много. Децата се отнасяха много добре към мен, затова работех много усилено. В онзи процес, зрението се влоши бързо. До 1988г ослепях напълно."

И досега г-н Дин ясно си спомня последния си урок. Той разказва, онзи ден, по пътя за училище, забелязал, че не може да вижда ясно, но не осъзнал сериозността на ситуацията. Когато се качил на катедрата, забелязал, че не може да види ясно учениците си, които са най-близко. С опита на учител от няколко десетки години, той успял да завърши урока. Преди края на часа, той казал на учениците си „довиждане" със сълзи в очите. Децата не забелязали нищо и му казали „довиждане" с радост.

След повече от десет операции в Пекин, в крайна сметка, той загубил зрението си. Тогава почти загубил вярата си в живота. Точно в този момент, един от учениците му пристигнал в Пекин, за да ободри Дин Юенчъ. След завръщането си от Пекин, той оставил писмо на Дин Юенчъ. Досега г-н Дин помни един откъс от писмото.

„Той пише: г-н Дин, след като завърших университета, аз станах преподавател защото в сърцето си пазя вашия образ. В миналото, независимо колко бе трудно, Вие запазихте положителното си отношение към живота. Вие сте пример за мен. Винаги съм се гордял с Вас. Сега губите зрението си, това е все едно, генерал, който е добър в битките в равнината, да трябва да ръководи битка в тунели. Ако Вие се откажете от живота, Вие няма да бъдете повече нашият учител."

Това дало огромни сили на г-н Дин. Той решил, че не само ще продължи живота си, но и ще живее по-добре. През април, 1993г, открил първата „гореща телефонна линия" за психологическа помощ, предоставена от човек с увреждания – горещата линия „Слънчев лъч". Той помогнал на хиляди хора да излязат от затруднения. Открил „Студио за обучение на добри родители", за да помогне на родителите да изградят у себе си правили идеи за възпитание на децата си.

Сега като факлоносец на параолимпийските игри, г-н Дин Юенчъ е много горд. Той счита, че това е високата оценка за напреклонния дух на хората с увреждания.  

„Много се радвам да бъда избран за факлоносец на параолимпийския огън. Въпреки че, ние сме слепи и не можем да тичаме, можем да станем факлоносци. Това е загриженост и подкрепа на обществото към нас. Това също означава, че обществото има правилно разбиране за хората с увреждания. Въпреки че ние имаме физически увреждания, духът ни е непреклонен, ние сме богатство за народа."

Ива

080908