Здравейте, скъпи слушатели! Аз съм водещата Евелина Хайн или Ева, а днещната ни среща е в минутите на рубриката "Калейдоскоп". Какво по-подходящо име за рубрика, в която всички ние - гостите на Китай - се опитваме да пресъздадем разноцветните си впечатления от тази многолика и зашеметяваща страна! Самата аз много харесвам калейдоскопите и още при първата си разходка из центъра на Пекин не устоях на изкущението да разгледам китайските варианти на любимата ми играчка. Сред ярките, дори крещящи цветове на предлаганите сувенири, окото ми се спря върху калейдоскоп, украсен с фигурите на герои от Пекинската опера в пищни театрални одежди и с причудливо изрисувани лица. След кратък полушеговит пазарлък, продавачът получи от мен 10 юана (тоест около 2 лв), а аз станах горда собственичка на "вълшебната тръба" и сега тя краси бюрото в пекинското ми жилище. Всъщност нямам много време да потъвам в морето от разноцветни стъкълца, но градът около мен ми предлага хилядократно повече багри и неочакваните им комбинации, така че играта на калейдоскоп продължава!

Пекин е огромен и космополитен град и в него животът истински кипи. Както казва един мой познат пекинчанин, "тук винаги се случва нещо и има какво да се зяпа". Чужденецът, озовал се сред този водовъртеж от хора, автомобили и велосипеди, може и да не показва открито потреса си от мащабите, в които тук "нещото" се случва, но в широко отворените очи, въртящата се на всички посоки глава и леко глуповатата усмивка на всички нас - "лаоуаите" - прозира детинската радост от приключението. Приключението да бъдеш толкова различен, без да правиш нищо особено - просто да ходиш по широките пекински булеварди и по тесните алеи на старите квартали и да се дивиш как морето от хора и всякакви превозни средства не те е заляло. Безразсъдно смело да ядеш хлъзгави, врели и безкрайно дълги макарони с клечки под снизходителните погледи на съседите си по маса в някое улично ресторантче; да хрупаш захаросани мушмули на клечка, и ръцете ти да станат целите в лепкав сладък сок; да положиш послушно глава в ръцете на фризъора с вид на петокласник, който добросъвестно ще масажира главата ти в продължение на половин час, ще те насапуниса и после още половин час ще мие косата ти, макар че ти си влязал в салона само за едно бързо постригване; да се пазариш до посиняване в огромните пазарни комплекси и да си купиш красива чанта от естествена кожа за 90 лв, след като са ти искали 150 евро; да се опитваш да разбереш какво точно ти обяснява любезният доброволец на развален английски, макар че си го попитал на чист китайски как да стигнеш до спирката на автобуса за едикъде си…да чуеш как шофъорът на моторизираната рикша, който минава покрай теб в 1 през нощта, с пълни гърди пее сантиментална любовна песен…

Скъпи слушатели, приключенията, които ни предлага ежедневието в Северната столица, са безброй, но в крайна сметка, всичко, от което имаме нужда, е да държим отворени очите и ушите си, да настроим стомасите си за приключения и най-важното - да отворим сърцата си за голямото преживяване, наречено Китай.

При следващата ни среща ще ви разкажа къде ме отведе моят интерес към разноцветните фигури от Пекинската опера и как изглежда асистентката на един китайски фокусник. А дотогава - всичко хубаво и приятна седмица в компанията на българската програма на РАДИО КИТАЙ ЗА ЧУЖБИНА!