Здравейте приятели. Вие сте с предаването "300 секунди с Велин". Аз съм неговият водещ. Днешното предаване е малко по-особено. Поне за мен. Това е последното му издание, което аз водя от Пекин. Измина една година през която бяхме заедно. Затова ще се опитам да ви предсатвя тези 365 дни, такива, каквито ги видях. Годината бе белязана от 29-тите олимпийски игри, чието начало в 8 часа на осмия ден на осмия месец на 2008 година бeше кулминацията на една дългогодишна подготовка.. Но за да се стигне дотам бе изминат нелек път.

Олимиадата проведена в Пекин доказа на целия свят, желанието на 1 милиард и 300 милиона души да живеят в хармония с народите от целия свят. Бяха спечелени много медали, но рекордните за историята на олимпизма над 10 000 състезатели доказаха, че не е важна победа а участието.

Говорейки за спорт няма начин да не спомена едно от най-значимите спортни събития на миналата година. Това бе специалната олимпиада проведена в Шанхай от 2 до 11 октомври. Десетте дни на това спортно тържество дадоха възможност на 7 500 участници с умствени проблеми от 164 страни да се приобщят към нормалния начин на живот. Никой не се състезаваше за медал. Олимпийския девиз, че е важно участието, а не победата важеше с пълна сила. За церемонията организаторите бяха поканили Арнолд Шварценегер, който застана редом с китайската баскетболна легенда Яо Мин, за да пожелае успех на всички участници.

Този успех на земята, бе последван от успех в космоса. Китай успешно изстреля през тази година изкуствен спътник на Луната и по този начин бе завършен успешно кръга от поредица изследователски програми. Спътникът е кръстен на китайската богиня на луната – Чанъ. Той успя да осъществи основните си цели: да направи триизмерна снимка на лунната повърхност, да изследва нейния състав, да разучи пространството между Земята и Луната и да направи снимки на обратната й страна.

Програмата за изследване на луната е само част от цялостната стратегия на Китай за развитие. Тази стратегия бе начертаната по време на провелия се през месец октомври 17-и конгрес на Китайската Комунистическа Партия. Той бе тържествено открит на 15 октомври и начерта основните стратегии за развитие на страната в следващите 5 години. За председател на ККП бе преизбран Ху Дзинтао, като едновременно с това бяха утвърдени и водещите фигури в Политбюро на Централния Комитет на Партията.

В съседство със сградата, където се проведе това важно събитие бе открита сградата на новия Национален Театър на Пекин. Всеки голям град в света си има своите символи. Безспорно куполът от титаниеви плоскости на тази супер модерна музикална сграда ще бъде една от емблемите на Пекин. Футуристичния й дизайн провокира духовете, но със сигурност не остави равнодушни жителите на китайската столица. Въпреки някой критики, на официалното откриване на 22 декември желаещите да влязат в сградата бяха много повече от местата в нея.

Друг символ на модерен Китай това е Хонг Конг. През 2007 година бяха отбелязани 10 години от завръщането му в лоното на родината. Събитието бе повече от бляскаво и по време на тържествата модерните небостъргачи там бяха буквално обливани от величествени фойерверки. Тържествата се състояха на 1 юли – дата, която завинаги ще остане в историята на модерен Китай. Успехът на тези изминали 10 години доказа, че хората в Хонг Конг могат да се грижат за него по-добре от всякога.

Едновременно с всички тези сериозни събития в Китай се случиха и други неща, които привлякоха световното внимание. Така например титлата Мис Свят тази година остана в Китай. Тя вече принадлежи на най-красивата китайка. Името й е Джан Дзи Ли. Ако то все още не ви говори нищо ето малко информация за нея. Тя е на 23 години и е висока цели 182 сантиметра, което е доста над средната стойност за обикновената китайка. Но тук не става въпрос разбира се за най-обикновена китайка. Това е Мис Свят 2007 година. Тя получи тази титла в най-красивото кътче по крайбрежието на Китай – остров Хайнан и по-точно курорта Саня.

Като българин не мога да не спомена може би най-важното събитие за нашите сънародници тук. Става въпрос за откриването на българско неделно училище в Пекин. То функционира благодарение на желанието на една истинска българка – Мира Янишевска, която организира всичко. В училището учат деца на български родители. Почти всички са от смесени бракове, като единствено седемгодишния Христо, който пристигна преди няколко седмици е от изцяло българско семейство. Малчуганите са на възраст от 6-7 до 13 години. Всяко едно от тях говори поне три езика, като понякога в класната стая може да чуете китайски, английски, френски, руски и японски, но когато в класната стая влезе учителката – госпожа Чаталарска има само един език – Български.

И така ... Не знам как да завърша. ще кажа само едно – до скоро. Надявам се да се връщам многократно тук в Китай, защото след прекараните 12 месеца тук животът ми вече няма да бъде същия. До чуване приятели на Радио Китай за Чужбина