България изпрати китайските деца,

които летуваха в страната ни от Китай

кореспонденция от България на Андроника Мартонова за Радио Китай за чужбина

На официален прием даден от Н.Пр. г-н Джан Вансюе – посланик Китай в България, и съпругата му, в резиденцията на китайското посолство на 22 август, китайските ученици, които летуваха в балканската страна казаха „Довиждане" на България.

Децата, пострадали при разрушителното земетресение през май в Китай, пристигнаха на 4 август в България. Учениците посетиха най-хубавите места от родината ни – бяха на морския бряг в Кранево и курортен комплекс Албена, посетиха Варна и делфинариума, след което потеглиха към планинските райони – Рибарица, село Орешак, градовете Ловеч и Троян, а накрая разгледаха и забележителностите на София.

На приема на 22 август имахме възможност да поговорим с малките китайски гости, и както ви обещахме, сега ще ви срещнем с тях. Но преди това – нека ви разкажем как започна.

„Хубава си, моя горо,

миришеш на младост,

но вселяваш в сърцата ни

само скръб и жалост.

Който веднъж те погледне,

той вечно жалее,

че не може под твоите

сенки да изтлее."

Двата рефрена от прекрасната българска песен по стиховете на Любен Каравелов бяха блестящо изпълнени на чист български език от китайските деца. След което малчуганите показа своето вокално майсторство на родния си език: „Признателно сърце" бе китайската песен, която те изпяха и дори преведоха на жесто-мимимичен език. Особен акцент, преди изпълнението бе сложен върху превода на думите на песента – освен великолепния, нежен текст, стихотворението бе едно наистина обяснение в приятелство. „Благодаря, че те има!" бе лайтмотивът на китайската песен.

Малчуганите от Китай – на възраст между 9 и 15 години показаха още артистични умения – имаше невероятно соло-демонстрация на Тайцицюен на едно от момчетата, а всички заедно тропнаха българско право хоро. То бе толкова заразително, че завихри в серпентините си всички официални гости.

В приветственото си слово Н.Пр. г-н Джан Вансюе – посланик на Китай в България, не само благодари на страната ни за оказаната хуманитарна помощ, но и похвали страната за чудесната организация, гостоприемността, топлите грижи и сърдечното отношение. „Вие ги приехте като свои деца!" – каза посланика.

Официалните лица, които присъстваха на изпращането на децата, бяха от българското Министерство на външните работи, Държавната агенция за младежта и спорта, Министерство на отбраната, Министерство на науката и образованието, Министерство на труда и социалната политика, Институт Конфуций и др. Особено силно прозвучаха думите на зам. Министъра на виншните работи – г-н Радион Попов, който каза, че най-малкото, което България можеше да направи след новината за земетресението през май, бе да изтрие по 2 сълзи на едно детско лице.

Една от ученичките артистично прочете свое есе-писмо, посветено на впечатленията й от България. Всъщност това бе повече от акт на благодарност, връчен на г-н Радион Попов. Момичето се открои с чудесен литературен талант, емоционално слово и по детски чиста искреност. Няколко реда, записани от прочетеното „В Китай казват: „където земята е красива има и добри хора и добри съдби" Това видяхме и в България, където се чувствахме навсякъде у дома си. Страшно сме щастливи и спомените от земетресението се стапят постепенно в съзнанието ни. Отново почувствахме, че слънцето грее над нас. Бях омагьосана от веселия ритъм на вашите танци и красивите носии. Морето, вятъра, шепота на русалките от българския бряг – те се прокрадват в съня ми и ме карат да се усмихвам. Всичко е толкова красиво и неочаквано. Прекрасно е да знаеш, че има приятели, които ще те попитат как си, ще те нагостят с вкусна гозба, ще ти подадат ръка. България стана наша втора родина! От името на всички нас 43-мата – благодаря!"

По време на приема имах възможност да разговарям с представители на община Добрич, които топло посрещнаха децата в северноизточния регион. „Те са различни от българските деца в най-хубавия смисъл на думата – казаха адмиративно те - толкова възпитани, дисциплинирани, любознателни. Знаеш каква дълбока психическа травма им е нанесена от природното бедствие, но няма да чуеш никое от тях да говори за това. Те преживяват нещастието дълбоко вътре в себе си и полагат всички сили да се преборят с мъката в сърцето си. И успяват, дори и да знаем че има и неизличими следи. Удивиха ни с виталността си, със смеха си, с желанието да научат всичко, да видят всичко. Още в първия ден започнаха да се интересуват от българския език и обичаи. По тяхно настояване научиха песента „Хубава си, моя горо" и също така българските народни танци! Със сигурност са останали много доволни от пребиваването си в България. Но едно нещо истински ги заплени – красивата мощ на морето!"

А сега – обещаната среща с малките летовници. Това са две усмихнати и красиви госпожици Лу Джънюе на 14 години и Шъ Мънди на 13 години. Те бяха в компанията на своя приятел - дванадесет годишния симпатяга Лу Юдзин. Тъй като тримата се надпреварваха да отговарят на въпросите, които им задавах, просто ще ви преразкажа какво ми казаха:

„Много ни хареса да пътуваме. Всички много се вълнувахме и не можехме да заспим преди да се качим на самолета. Четохме много предварително за България. Така че знаехме, че страната ви е много красива. И все пак – морето особено ни впечатли и омая. Вече имаме много български приятелчета – всички са толкова симпатични и гостоприемни. В Рибарица прекарахме вълшебно – бяхме на рожден ден на 2 български деца и останахме много впечатлени от това как се празнуват у вас рождените дни. Толкова е хубаво с многоетажната торта и ритуала с духането на свещичките, подредени според настъпващата възраст! Разбрахме, че българите са и романтични – прекрасно е да запалиш в лятната вечер огън на двора, всички да седнат край него и да се забавляват. Направихме много снимки, които непремнно ще покажем на приятелите си в Китай. Никога няма да забравим познанствата си с българските деца и ще продължим започнатото приятелство. Гледахме в страната ви откриването на Олимпиадата, и макар че не разбираме български, ни беше много интересно. Можем да кажем че игрите преминаха доста успешно. Наистина се вълнувахме от пребиваването си в България!."