Здравейте приятели искренно ще се радвам ако очаквате с нетърпение втората част на разходката ми в корейската столица Сеул. Миналата седмица посетихме част от най-интерсните места там. Първоначално бях предвидил материала в една част, но се оказа, че е невъзможно за толкова кратко време да опишеш дори един кратък тридневен престой в Сеул. Затова днес за втора поредна седмица се впускаме из улиците на този космополитен 6 милионен град.

Обладан от желанието да видя всичко модерно и почти фантастично в града, поех към кулата, която е забита буквално в сърцето му. N Tower се намира не само в средата на града, но и в средата на огромен парк, който е като огромен бял дроб за Сеул. Той е разделен на отделни участъци, в които има множество пътеки за пешеходци. Стига да имате желание може да се отделите от небостъргачите и да потънете в безгрижна зеленина. Въздухът е свеж а уханието напомня девстените рилски гори.

Скоро обаче ще ви се наложи да се отърсите от близкия контакт с природата. Огромната кула ще се изправи пред вас с цялото си бетонно величие. Вътре всичко е оборудвано с най-модерната възможна техника. Може да се видите на всевъзможни плоски екрани, преди да попаднете в залата на височина над 200 метра. От там се разкрива прекрасна гледка към разнообразието на Сеул. Малки, ниско етажни квартали се редуват с купища небостъргачи, които погледнати отдалеч приличат на кубчета. Наблюдателната зала се отличава с изключително изчистения си, дизайн. Няма нищо излишно. Чисти линии и правилни форми. Нищо повече.

След като сте изкачили целия парк, след като сте достигнали облаците съвсем нормално е да огладнеете. Затова може да хапнете в най-модерната закусвалня, която бях виждал до този момент. Всички предлагани ястия най-напред бяха изложени на плоски монитори. След като превърнете хилядите Вони (местната валута) в долари и разберете колко струва това, което ви се яде, трябва да направите своята поръчка посочвайки предпочитания от вас екран. След това сядате и чакате. На екраните пред вас започват да се изписват номера, които сверявате с тези в бележката, която са ви дали на касата. Ако има съвпадение, значи е дошъл вашия ред и е време да вземете вашия бибимбап или тогпикок.

Това са двете основни ястия, които се предлагат навсякъде в Корея. По принцип на корейски БАП означава ориз. Така че, когато пред вас има купа с ястието бибимбап разбирате, че това е нещо характерно за Азия. Основата е ориз, следват всякакви зеленчуци – едните пресни, другите под формата на разнообразни туршии. Колкото до месото – разнообразието е голямо, но лично аз в Сеул заложих на морските дарове и любите ми окотподи.

Убеден съм, че всичко това ви звучи странно, но ако искате да продължим в този дух, заповядайте. Отиваме в квартала на ... шаманите. Да чухте правилно – шамани. В планините над Сеул има множество места, където местните хора се кланят на божества, така както са го правили преди стотици години техните предци. Шаманите тогава са населявали столицата, но по време на японската инвазия са били принудени да се изместят високо в планината. Сега тази област е посещавана от обикновенните хора, които оставят своите дарове за боговете. Сушена риба, традиционен местен аклохол или обикновени вафли. Всички искат да си гарантират споикойствие, независимо на кой бог се кланят.

Трябва много да внимавате да не изхабите всичките си сили при изкачването на всевъзможните паркове и планини. Оставете малко живец и за нощния живот в Сеул. Това,което ви очаква в това отношение е повече от смайващо. Тесни улици потънали в море от неон. Сгради по на 4-5 етажа, които предлагат всичко възможно, за което се сещате. Първи етаж – ресторант, втори етаж – караоке, трети етаж – бар, четвърти етаж – ДИ ВИ ДИ клуб, следва джаз клуб и какво ли още не. Отвсякъде долитат подканянията на работещите в заведенията. Навсякъде светлините могат буквално да ви удавят, а шумът е невероятен.

И точно в момента, в който сте решили, че всички възможни заведения са преминали през погледа ви, попадате на легендарните за Азия игрални зали. Всички възможни форми на електронни игри са пред очите ви. Може да карате мотор, да танцувате, да биете барабани, да стреляте по враговете на космоса и вселената. Може да правите неща, за които никога досега не сте подозирали. И най-накрая – идва ред на легендата Караоке. Затворени в микроскопични кабинки, корейците са уединени във вокалните си способности. Изолирани от външния свят те крещят и дивеят в своя самостоятелен свят. Свят, който е толкова различен от всичко, което може да видите дори и в Азия. Затова, Корея толкова много ме впечатли и постоянно ме кара да мисля за нея с единственото желание отново да се завърна.

Това бе края на един вълнуващ корейски уикенд, неповторим и загадъчен, за който не мога да кажа, дали е бил реалност или не. Дочуване приятели и до нови срещи.