Здравейте скъпи приятели. В следващите 5 минути смятам да ви поведа на едно малко приключение. Ще се качим в самолета на летището в Пекин и ще се отправим към Сеул. Столицата на Китай има едно изключително предимство в географския смисъл на думата. Разположена централно, в сърцето на Азия, от тук е много лесно да се достигне за сравнително кратко време до всяка точка на континента. Имайки предвид, че и цените на билетите не са изключително високи, поради голямата конкуренция на пазара, да се отиде в Южна Корея за един уикенд не представлява голям проблем.

Един час и 40 минути бяха необходими на самолета на компания Еър Чайна да достигне летището на Сеул. Преминаването на границата е изключително лесно, защото според междуправителствените спогодби за гражданите на ЕС визи не са необходими. Още час и 40 минути бяха необходими за да достигнем с автобуса квартала Итеуан, който според мнозина е един от най-атрактивните в града. Още в автобуса разбрах, че ще видя много неочаквани неща тук. Шофьорът носеше безупречно изгладена риза, чийто ръбове можеха той бе застанал пред таблото на превозното си средство, което приличаше на пулт за управление на космическа совалка, а зад него малцината пътници буквално се излежаваха в огромните кожени седалки, които напомняха на най-луксозните авиокомпании.

Пресичането на Сеул в полунощ е странно изживяване. Минаваш покрай модерни стъклено бетонни небостъргачи, малки двуетажни къщи сгушени сред неочаквано пищна природа, след това заобикаляш няколко жилищни квартала и отново попадаш в джунглата на заспалите търговски центрове. Кварталът Итеуан, където се намират повечето дипломатически представителства в Сеул е приютил и българската мисия в Южна Корея. Близо до него, въпреки, че полунощ отдавна преминаваше животът буквално кипеше. На вяска крачка от нощните заведения долиташе глъч и музика. Улиците, които в момента не можеха да се нарекат особено чисти, бяха препълнени с хора от цял свят.

Скоро оставих зад гърба си музиката и ароматите на ресторантите предлагащи ястия от цял свят заспах за по-малко от секунда в хотела. Въздухът в Сеул е изключително лек и приятен. Морския бриз не ви изморява и затова след хубав сън най-доброто нещо, което трябва да направите е да посетите двореца на Греещото Щастие – Gyeongbokgung. Този шедьовър на местната архитектура е по-стар от 500 години. Дълго време в него са живели владетелите на страната, но след японската инвазия в края на 16-ти век той е изгорен. Сега той е възстановен в целия си блясък и веднага ще ви очарова с съвършенството и изяществото си. Градините му са изключително дзен. Всички е премерено и съвършено. Няма нищо излишно и вашата роля е единствено да се наслаждавате а и защо не, да станете част от изключително взаимно допълване.

Останали очаровани от корейския стил, вие непременно трябва да посетите и традиционното селище Ханок. Като българин бих казал, че това е местния вариант на Етъра. Това е самата истина и вие ще видите как са живели преди векове не само обикновените хора, но и част от местните благородници. През почивните дни майстори на хвърчила и калиграфи представят на посетителите своите умения.

Човек не може да бъде потопен изцяло в миналото особено в ултра-модерна страна като Корея. Затова аз скочих в метрото и поех финансово търговския център на града. Метрото тук е истинско преживяване. Може да пътувате както пожелаете – с билет, с карта. Може да платите с кредитна карта или както правят най-често корейците с мобилния си телефон. Допират го до специалния сензор и всичко е платено ... След това е ред на самия влак. Вътре при абсолютна тишина и дисциплина всеки се занимава тихо и кротко, най-често с мобилни си телефон. Но не както аз мислех в началото – с игри. Тук хората предпочитат да гледат телевизия. За целта използват най-модерните апарати, които в Корея сякаш се появяват месеци преди световната си премиера.

В пълно съзвучие с тези модерни настроения са и повечето небостъргачи в центъра на Сеул. Кулата Джогно е безспорния лидер не по височина, но по екстравагантност. Погледната отдолу тя твърде много напомня на извънземното от легендарния „Война на световете" благодарение на двете си нива. Друга странна сграда е бъдещата голяма клиника на града, която сякаш е разцепена на две с брадва през върха.

Това беше всичко за тази седмица приятели. Но засега ще останем в Корея. Следващата седмица ще ядем корейско, но не това, което си мислите а ястия с имена като бибимбап и тогкипоп. Едва след това ще се качим на самолета за връщане в Пекин. Дочуване.