Здравейте приятели. Днес ще се потопим в света на изкуството. Веднага ще конкретизирам – в света на модерното изкуство. Столицата на Китай отдавна се е превърнала в магнит за най-модерните и авангардни творци от целия свят. Китайското модерно изкуство се търси все повече и повече по световните културни борси. Модернистът Феникс Върбанов, който е от българо-китайски произход представи миналата година тук своя изложба при изключително голям успех.

Тези мои уводни думи имаха за цел да предсатвят най-актуалната изложба на модерно изкуство открита миналия месец тук. Тя се нарича „Synthetic Times", което в превод означава „Синтетични времена". Това заглавие ще отведе мнозина към филма „Модерни времена" на Чарли Чаплин и в това няма нищо погрешно. Във творбата на великия комик имаше един епизод, в който той трябваше да се храни благодарение на един ултра модерен за времето си автомат. Машината представляваше налудничава комбинация от инструменти, чинии, царевични кочани, прибори за хранене, супи ... Днес тези интересни механизми могат да бъдат видяни в най-актуалните музеи и се наричат инсталации.

Така например веднага щом влязох в изложбената зала на Националния Музей на Изкуствата на Пекин и завих в ляво, попаднах на съоръжение наречено „Ходеща Глава". Това бяха шест метални крака задвижвани от хидравлика. Те са обединени в едно общо хромирано тяло върху което има плосък компютърен екран. Върху него имаше интересна анимация на човешка глава. Първоначално не открих нищо странно в това, но изненадата дойде от инсталираните в механизъма детектори на движение. Те улавяха стъпките на посетителя и обръщаха металния паяк по негова посока.

Именно тази интерактивност е в освновата на невероятния свят, в който потънах по време на посещението си на тази уникална изложба. През последните години компютърните технологии навлязоха в нова сфера. Доскорошната предсатва за кутията с монитор вече не съществува. Това вече не е просто машина обработваща нули и единици, а механизъм можещ спокойно да общува с човека. В Пекин по един уникален начин бе показана съвмествимостта между механиката и основните пет човешки сетива – слух, зрение, докосване, мирис и вкус. Някой от творбите предлагаха възможност да чуете звука на собствените си писания например. Творбата е дело на корееца Кичул Ким, който е искал да свърже две толкова прости на вид неща като писането и слушането.

И ако в случая става въпрос за писане с някакво класическа креда, то холандския екип Блендид предлага да пишете или по-скоро да рисувате със собственото си тяло. При това върху ... екран. Долепяте се до огромния екран и замръзвате за около минута. След като се отлепите отпечатъка на тялото ви вече е част от историята на модерното изкуство. Инсталацията буквално спира дъха, защото в момента, в който си помислите за обмена между вашето тяло и монитора, съмненията и въпросите във вас започват да болят.

Изложбата е организирана със съдействието на множество организации, които имат реноме в организирането на подобни мероприятия. Техния поглед обаче не отправен единствено към чуждестранните за Китай автори. Напротив китайското пристътствие в този синтетичен свят бе повече от ярко. Дори прекалено силно, според някой по-консервативно настроени критици. Творбата наречена „Урок по анатомия на доктор Ду Джън Дзън" е вдъхновена от произведението на Рембрант свързано с името на доктор Тюлп. На огромния интерактивен екран 8 еднакви фигури на доктор Ду са събрани около безжизнено тяло. Интересното в случая е ... всъщност интересни са много неща. Първо, че всички хора пред зрителя са едни и същи. 8 еднакви доктора, изправени пред мъртвото тяло на пациент, който има същото лице като тях. Половината от него е на екрана, половината на масата излизаща от него, сякаш от стената. Монтираните около инсталацията сензори задвижват заснетите доктори, които започват да се движат при приближаването на зрител.

И ако всички показани изнсталации по един или друг начин показваха взаимоотношението между човешките сетива, компютрите и изкуствения интелект, то орхидеите в близост до животоподдържащата система Ванда определено изненадаха всички. Без корен, висящи на странно скеле от въжета те получаваха необходимата им влага от типичните за Пекин овлажняващи машини. Телата на растенията бяха свежи и изглеждаха напълно нормално. В една подробност - нямаха корени и притока на влага се управляваше от специален животоспасяващ компютър.

Това бяха само малка част от уникалните техно-арт тводения показани в най-големия музей на изкуството в Пекин. Надявам се, приятели, разходката да ви е била приятна. От студиото на Радио Китай за Чужбина ви казвам дочуване и до нови срещи.