Тибетците започват да правят хартия, когато принцеса Уънчън от династия Тан (618-907) пристига там преди повече от 1300 години, донасяйки технологията за изработка на хартия от континента. Оттогава насам, нови технологии от близките етнически малцинствени групи и местни тибетски материали са постоянно усвоявани в процеса на производство на хартия.

Тибетската хартия се прави от китайското растение Radix Stellerae, което съдържа отровни вещества, достатъчно силни да държат мишките и молците далеч от нея. Този вид хартия е изключително трайна, ето защо дори и след дълъг период от време тя зпазва добро състояние и качество. Ето защо се използва като основен материал за будистки ръкописи. Нуждата от записването на будистките учения дава тласък и на развитието на традицонното производство на тибетска хартия. Днес, изработването на хартия се е превърнало в занаят в Тибет.

При правенето на тибетска хартия се използват местни растения като китайското Radix Stellerae, китайско ароматно дърво и Cornus controversa. Самият процес на изработване включва варене на кората, престояване, измиване, пресоване и сушене. Техниките за изработка на тибетска хартия се разпространени не само в Тибет, но и в съседните държави като Непал и Бутан, което я прави специална. Най-напред занаятчиите почистват корените и ги обелват и разделят на три части – горна кора, вътрешна кора и меката сърцевинна част.

Тези три части са суровият материал, но вътрешната кора, която се характеризира със специална еластичност, е елемента който прави тибетксата хартия толкова ценна за будистките ръкописи.

Работниците след това разкъсват вътрешната кора на малки парченца ръчно и ги смесват с различни алкали, за да направят кашата, която служи за избелване на хартията. След многократно смесване и топлинна обработка за пречистване на микстурата, кашата е готова.Кашата се поставя в калъп и се суши на слънце, което е крайният етап от процеса.

Техниката за изработка на традиционна тибетска хартия процъфтява, тъй като манастирите в региона издават безбройни будистки ръкописи.

С развитието на обществото, правенето на картия в различни области на Тибет формира различни стилове. С прогреса в технологията на изработка на хартията, се появяват и много отлични занаятчии и майстори, които изработват известни видове хартия като Дзидун. Хартията, която се използва за направата на банкноти и марки, и за издаването на будистките учения на хартия, е също добре известна. Благодарение на сухия климат на Тибетското плато и специалните материали намиращи се там, хартията която се изработва в Тибет е антисептична, обработена против молци и влагоустойчива, което я прави идеална за съхранение и продължителна употреба.