Лятото, тук в Пекин, отдавна е факт. Затова днес съм решил малко да ви разхладя. И тъй като до летните олимпийски игри остава съвсем малко време сметнах, че трябва да намеря възможност да комбинирам двете неща. Затова в днешното издание на предаването „На фокус" ще ви охладя при температури около минус 35 градуса и сила на вятъра 65 километра в час. Тези от вас, които следят пренасянето на олимпийския огън сигурно вече са се досетили, че ще говоря за изкачването на символа на олимпизма на най-високата точка на земята на връх Джомолунгма – 8844 метра над морското равнище.

Ако трябва да бъда максималист трябва да кажа, че на 8 май в 9 часа и 17 минути олимпийския огън се разгоря на това място. За мнозина това е поредния факт достоен за книгата на рекордите и ... толкова. Но зад този факт се крият можество усилия на специалисти от всякакви специалности. В този случай хората на науката приложиха на практика олимпийския девиз „По-бързо, по-високо, по-силно".

Въпросът, който всички си задават е как пламъкът успява да гори без да изгасне за секунда дори при свръхниски температури и бурен вятър. Той бил зададен и на космическа компания за наука и индустрия. Тя е специализирана в създаването на горивни системи за ракети и смята, че може да създаде пламък, който да не угасне и на Хималаите. Компанията разполага и с уникална техника за тестване, която симулира блестящо най-разнообразни природни катаклизми – снежни или дъждовни бури, минусови температури, свръх ниско атмосферно налягане – все условия, които идеално отговарят на ситуацията на върха на света.

Първоначално специалистите си поставили две основни задача за решаване – преодоляване на ужасяващите ледени дъждаве и второ – на ниското съдържание на кислород на върха. Но за учените тези условия не са нещо ново. Когато ракетата излети тя скоро се оказва и на по-голяма височина и при много по-ниска температура. Затова изследователите поели отговорността по създаването на оплимпийския факел за Хималаите. За създавнето на горивната система били използвани основните научни принципи на термодинамиката и аеродинамиката при горене в условия на крайно разреден въздух.

За целта във факела учените поставили специална задържаща налягането клапа. Благодарение на това нововъведение огънят можел да издържи при невероятно тежки условия. А имено: вятър със сила 65 километра в час, температура 40 градуса под нулата и дъжд 6 сантиметра на квадратен метър за час. Въпросът бил вече, не дали факелът ще издържи, а има ли човешко същество, което може да понесе такива трудности.

Следващата стъпка била разработването на специално гориво. То трябвало да гори в редкия въздух на голямата надморска височина. За целта всеки един факел разполагал със заряд от твърд пропан. Освен, че този специално разработен продукт можел да гори при трудните условия, той и не замърсява въздуха, защото при изгарянето му се отделят единствено въглероден двуокис и вода. И за да не се случи все пак нещо непредвидено горивната систена на факела е двойно осигурена, също като при горивните камери на космическите ракети.

Целият екип на космическата компания тествал факела в своите лаборатории. Условията са идентични като на Джомолунгма – атмосферно налягане и температура като при надморска височина 8844,43 метра. Разбира се грижи трябвало да се положат не само за факела, но и за цялата останала екипировка. Така например използваните преносими компютри също предсатвляват уникални системи, издържащи на екстремни условия. При установяването на последния базова лагер, екипът бил застигнат от ужасяваща снежна буря. След като тя отминала се оказало, че лаптопите на екипа са обвити в дебела кора лед. Въпреки всичко, след като разтопили леда и подсушили техниката, те заработили като нови. Така, благодарение на компанията Леново пресцентъра на височина 4 000 метра постоянно получавал данни от базовия лагер на 5 200 метра височина.

В крайна сметка обаче няма начин да не се съгласите с мен, че истинският героизъм се дължи на човека. Защото ако го нямаше човешкия фактор, техниката винаги ще си остане с ледено сърце.

Това беше всичко за днес – дочуване и до нови срещи.