Сред пострадалите от катастрофалното земетресение от 12-ти май, децата изискват най-много внимание и грижи. Освен да им помогнат да намерят близките си, правителството се опитва да създаде необходимите условия, с цел децата да се върнат отново в училище.

На 21-ви т.м. първото временно училище, което бе построено с помощта на доброволци, бе открито в град Миен Джу. В това училище има 12 учебни стаи и може да побира 600 деца. След като е научила, че има ново училище, настанената в най-близката палатка Ся Юсъ веднага идва да види. Тя влязла в една учебна стая и разгледала внимателно.

Журналист: „Харесва ли ти новото училище? Защо?"

Ся: „Да, харесва ми. Радвам се, че отново мога да уча."

Генералният секретар на Китайския фонд на младежта Ту Мън каза,

„Всяка учебна стая може да побере 54 деца, а последната е за учителите. Така че, учениците в нашата община ще бъдат включени изцяло в новото училище."

Училището Шюан Коу, намиращо се в околията Уън Чуан бе разрушено напълно в земетресението и само 150 ученика оцеляха. Сега децата са настанени в Медицинския институт в град Чънду и благодарение на помощта на института, тяхното обучение продължава.

На игрищата на института група ученици, облечени с червени ризи с къси ръкави, играят на баскетбол. Те са от училището Шюан Коу. Униформите са изработени от института специално за гостуващите млади хора, които вече нищо нямат. Сградата, където в момента те учат е била стол на института. Върху входната врата на сградата виси голяма табела, на нея е написано „Ние сме щастливо семейство".

Сградата е разделена на няколко части, общежития, стол и учебни стаи. Институтът е купил нови учебни материали за децата, както и одеяла, легла, телевизори, вентилатори и др. Освен това в лекциите им са включени и спорт и психология. Учителите и доброволците често ги посещават и разговарят с тях, с цел по-рано да се забравят страданието. Доброволник от института каза на журналиста ни,

„Когато имам свободно време, идвам да си поговоря с децата. Сега настроението им е сравнително по-добре, но има още няколко, които се нуждаят от повече грижи и търпение."

Ученичката Уан Бифън е от училището Шюан Коу, въпреки че и досега няма информация за родителите си, безпокойството й се намалява постепенно.

Журналист: „добре ли е животът тук?"

Уан: „Добре, получавам от учителите и съучениците си."

Сред доброволците има и една чужденка, която се казва Хесер и е също от института. Всеки ден тя идва тук, или донася подаръци на децата, или играе заедно с тях.

Хесер: „Добре ли се чувствате тук?"

Децата: „Да!"

Хесер: „Много се радвам да видя, че сте толкова смели."

Припомняйки решението си да бъда доброволец, Хесер каза,

„Гордея се от моите китайски приятели и съм трогната от положените от китайското правителство усилия. При такива трудни условия, виждам, че децата си помагат взаимно. Искам да бъда един от тях."

Психологическата помощ е изключително важна за оцелелите деца. На 21-ви, шампионката на скок във вода Гао Мин е дошла в училището и насърчила децата по свой начин.

Гао Мин: „Бяхме насърчени от вас по време на олимпийските игри, нали?"

Децата: „Да!"

Гао Мин: „Надявам се, че на тазгодишните олимпийски игри, спортистите ни ще получат пак вашата подкрепа, може ли?"

Децата: „Може!"

Гао Мин: „Трябва да се опитаме да надхвърлим себе си и да реализираме своите мечти, съгласни ли сте?"

Децата: „Да! Съгласни сме!"