Скъпи приятели, в град Пънджоу, провинция Съчуан живее една обикновена жена-полицай Дзян Мин. Тя е от националността Цян. При земетресението тя загубила родителите си и 2-годишната си дъщеря. При такова положение, с голяма мъка, тя продължава да работи в борба за преодоляване на последствията от земетресението.

„Дъщеря ми и семейството, ги няма. Тогава, те четирима спяха вкъщи. Сградата се разруши. Нищо се остана."

Дзян Мин е на дежурство в училище Тянпън, град Пънджоу. Там са настанени повече от 1400 пострадали останали бездом. На 18-и т.м. сутринта, дошло поредното пострадало семейство. Дзян Мин вперени палатка за тях. Когато това семейство започнало да почива, Дзян Мин отишла да вземе заспало дете под ръка. Очите й били определени в лицето на детето. Тя каза:

„Много мисля дъщеря ми. Особено когато гледам дете на същата възраст. Като майка, много мисля за своята дъщеря."

Тя вече работи в продължение на 5 дни в борбата с последствията от земетресението. По време на земетресението, тя работила в офиса. След бедствията, тя се включила в спасителните операции, нямала никаква информация за собственото си семейство.

„Не можех да се свържа с тях. Но имах надежда в сърцето. Надявах се, че те са оцелели."

Втория ден след земетресението, Дзян Мин научила лошата новина, че семейството й е загинало. С голяма мъка, тя останала на поста си. Накрая, тя припаднала. Колегата й каза:

„От днес тя започна да се храни. През изминалите два дни, тя не се връщаше от работа и почни не се хранеше. Само работеше."

Тя е дъщеря, която загуби майка си и майка, която загуби дъщеря си. Но Дзян Мин оставила тези неща на страни. Тя предала обичта към семейството си на други пострадали хора и им помогнала, за да им даде топлина. Тя каза, че ще положи всички усилия, за да даде утеха на пострадалите.

„В този момент, всички са като едно семейство, няма отделни личности. Ако моето семейство не беше загинало, те сигурно щяха да получават помощ от другите."

В засегнатите райони, има много жени-полицаи като Дзян Мин, например, Дзян Сяодзюн в град Дзян Ю, провинция Съчуан. Тя е млада майка в период на кърмене. Тя дала своя дете, което било по-малко от половин година, на родителите си, за да може да се грижи за оцелелите деца.

След земетресението, град Дзян Ю приела повече от 10 хиляди пострадали от засегнатите райони. Сред тях има много деца. Майките им са загинали или ранени, както и някои майки нямат мляко поради стреса. В този труден момент, Дзян Сяодзюн дошла и поела отговорност като тяхната майка.

В продължението на 14 дни, тя хранила 8 деца. Тя гледала тези деца като на свое дете. Тя каза, че грижейки тези деца, тя все повече мисли детето си.

„Детето ми се хранеше с мляко на прах. Всъщност, много ме боли сърцето. Аз не го храня с майчино мляко, но в сравнение с децата в засегнатите райони, моето дете има късмет."

Досега, много жени-полицаи като Дзян Мин и Дзян Сяодзю работят за преодоляване на последствията от земетресението. С усилията им, правителството и целия народ на Китай, хората в засегнатите сигурно ще преодолеят затруднения и ще възстановяват домовете си.