Драги слушатели, добре дошли в рубриката „Синове и дъщери на велик Китай". Пред микрофона е Ива. В днешната рубрика ще ви разкажа за веселата собственичка от монголска националност Серехлен.

Когато влязоха в една малка фабрика в околия западен Уджумуцин в източната част на автономната област Силингуолъ, журналисти чуха радостни песни под акомпанимента на шевните машини, те знаеха, че пристигат в шивачна фабрика на Серехлен.

Серехлен не е висока. Облечена е с национална носия. Тя се усмихва и е пълна със самоувереност. До преди няколко години тя се препитаваше като скотовъд. Този начин на живот има вековни традиции сред монголската националност. Въпреки че има собствена фабрика, Серехлен много често мисли за предишния си живот.

„Преди, времето в скотовъдския район беше много хубаво. Дъждовете бяха изобилни. Ние отглеждахме волове и овце. Животът беше много хубав."

Тогава седемчленното семейство на Серехлен имало повече от 260 хектара пасища и над 300 волове и овце. Животът им бил сравнително добър. Но поради затоплянето на климата и непрекъснатото нарастване на броя на воловете и овцете в степта, и превръщането на големи територии в пустиня, положението в степта Силингуолъ, станало все по-сериозно. Животът на семейството на Серехлен също станал труден.

„През 1997г, започна суша. Дълго време не валя дъжд. Пашата бе много затруднена. Освен това, мъжът ми се разболя. Животът ни беше труден. "

Заради влошените условия, в област Силингуолъ стартирала стратегия за разрешаването на проблемите, свързани с екологичните въпроси на степта. Една от мерките била да преместят животновъдите в градовете и да започнат да се занимават други дейности. Затова, през 2000г семейството на Серехлен също се преместило в околия западен Уджумуцин и започнало нов живот. Тогава Серехлен, която от малка живеела като скотовъд, не знаела какво ще бъде бъдещето й.

Серехлен била подкрепена от баща скоро открила магазин с шивашко ателие заедно с по-малка сестра Нажен. Скоро те наели къща и започнали собствено производство. В началото било много трудно, но сестрите не се отчайвали. Те открили тайна на успеха в бизнеса – искреността. Постепенно магазинът спечелил доверието на клиентите. Нажън заяви:

„В началото, дрехите, направени от нас, не ставаха на клиенти и те се сърдеха. Ние бяхме любезни и казахме: „Ние скоро започнахме работа и нямаме опит. Ако дрехите не са подходящи, ние ще ги поправяме, докато останете доволни." Постепенно, клиентите станаха много са доволни от нас."

Благодарение на усилията и искреното си отношение, сестрите спечелили доверието на клиентите и на бизнесмените – доставчици. Нажън си спомня:

„Когато финансовите ни средства не бяха достатъчни, не можехме да купим материали. Но бизнесмените доставчици гласуваха пълно доверие на сестра ми и ни дадоха материалите. Когато спечелим пари, ще им ги върнем. Много благодарим на тези добросърдечни хора."

Изминали няколко години, и магазинът-цех на сестрите постоянно се развивал. В момента, Серехлен има една фабрика и един магазин. Те не са забравили младежите от скотовъдските райони. Те има 15 служители, всички от които са от скотовъдските райони. Даланбаяр е една от тях:

„Животът ми се промени много. Мога да спечеля пари и да се обучавам. Благодаря на собственичките. Те откриха моите способности. Много се радвам."

Драги слушатели, днешната рубрика е до тук. Приятна вечер!

Ива