Анос:

„Ние обичаме да пеем от малки."

„Те обичат както да пеят, така и да учат другите."

От поколение на поколение, те предават националното изкуство чрез песни и запазват духа му за поколенията. Тук е Радио Китай за чужбина. Драги приятели, в днешното предаване ще ви разкажа историята на учителите на песни от националното малцинство Дун.

Това национално малцинство има следната поговорка „Националността Хан има йероглифи и пише книги, националността Дун няма писменост, затова пее песни." Дун има своите специални майстори, които изучават и предават песните. Те смесват дунските песни в живота си и пеят „Песен за живота".

(звук 1)

Драги приятели, вярвате ли, че тази прекрасна хармония е изпълнена от възрастни хора на повече от 60 години. Това са петте сестри от семейство Мо. Те са учители на песни от Дун. Днес се отбелязва последното предаване за културата на националност Дун и аз ще ви разкажа тяхната история.

Околията Иандун се намира в югоизточната част на провинция Гуейджоу. Там се намира източника на песните на Дун. Петте сестри от семейството Мо живеят там. Сега, най-голямата от тях е на 77 години, а най-малката на 50 години. Те се наслаждават на спомените за времето когато са учили песните.

(звукозапис 2)

„Всичките ми роднини са учители на песни. Под тяхното влияние, ние се научихме да пеем още като малки. Научихме се да пеем когато бяхме на 7 години. Когато у нас идваха гости да учат песни, винаги някой свиреше на инструмента Нютуй ( с форма на волски крак) и ние се научихме да пеем."

Петте сестри живеели на село в семейство, изпълнено с песни. Те несъзнателно били повлияни от песните. Когато били на 17 и 18 години, те станали много известни в селото, защото можели да пеят много песни, при това много добре. Наричали ги „Петте най-прекрасни цветя на националността Дун". По това време, много момчета искали да оженят с тях.

(звукозапис 3)

Роднините искали да омъжат четвъртата по възраст сестра Мо Сайси за подходящо момче. След като се омъжила за момчето, тя научила, че то не обича да пее. Затова тя се развела с него, върнала се в селото и намерила любимия си. Това станало чрез дует с любовни песни (едната страна дава въпрос с песни, а другата отговори също с песни.). Сватбата на втората сестра била много романтична. Когато Мо Сайни била на 18 години, в един любен дует, тя открила любимия си. Но момчето трябвало да участва във войната в Северна Корея. Двамата се заклели да запазят любовта до смъртта си. Случило се така, че тя трябвало да го чака десет години. Най-сетне, втората сестра се омъжила, след като нейния любим се уволнил от армията.

(звукозапис 4)

След сватбата, петте сестри заживели в различни села и научили различни песни. Когато имали свободно време, те се събирали и се учили на песните взаимно. Тъй като те можели да пеят много различни песни.

(звукозапис 5)

„Майка ми и лелите ми могат да пеят много песни и пеят много добре. Те могат да изпеят повече от 500 песни. Те обичат да пеят и да учат другите. Те са обучили повече от 30 групи."

Казва се сина на втората сестра У Дзижън. Той учил пеене с петте сестри от 7 годишен. Сега и той е известен учител и предавател по пеене в село Дун.

В Дун има поговорка „Яденето храни тялото, а песните хранят сърцето." Жителите на Дун считат, че песните са знания и култура. Хората, които могат да пеят най-много песни, са най-умните и най-начетените. Затова жителите на Дун много уважават учителите на песни. Те от своя страна също така много уважават своите учители. В интервюто, петте сестри казаха, че учителят им е жива легенда по тези места.

Кой е учителя на петте сестри?

„Изпълнението предизвика сензация в Япония. Много хора обичат да слушат песните й."

„Надявам се да намеря човек, който обича песните като мене. Ще го науча да пее над хиляда песни, които знам."

Тук е Радио Китай за чужбина. Продължаваме с историята за учителите на песни от Дун.

Учителят им е известен по тези места. Това е баба Цюхун, която е на 90 години и може да пее около хиляда песни. Тя е считана за майстор на дунските песни.

Когато била млада, много хора обичали да провеждат състезания с песни с баба Цюхун. Около селото, където живее бабата, има „Сяохуан", което се нарича „Село на дунските песни в Китай". Жителите на селото четири пъти са я канили в състезанията за песни. Баба Цюхун се гордее с миналото си:

(звукозапис 6)

„Аз победих и в четирите състезания, въпреки че бяха за различни видове и начини за пеене. Мога да пея 35 тоналности на дунските песни, а останалите – само 12 тоналности."

Баба Цюхун много се гордее с това, че преди половин век, ученикът й У Пейсин разпространил дунските песни в чужбина. Той ги изпълнил в Москва и станал първия човек, който представил дунските песни на света.

А кой е най-добрия ученик на петте сестри? Това е дъщерята на третата сестра Мо Сайсан – Ши Динлан. (звукозапис 7) През декември миналата година, Ши Динлан и още трима души бяха поканени да изпълнят дунски песни в Япония. Те изнесоха шест концерта и всеки един от тях пред пълни салони с зрители. Ши Динлан каза:

(звукозапис 8)

„Изпълнението предизвика голяма сензация. Зрителите много ги харесаха и непрекъснато ръкопляскаха. След изпълнението, зрителите се снимаха с мен и ми дадоха подаръци. Те ми казаха, че не са разбрали какво пея, но то било много приятно."

Така е. Най-веселото на тези учители е това, че учениците им пеят добре и разпространяват песните сред хората. Въпреки, че е на 90 години, баба Цюхун обръща голямо внимание на разпространението на песните.

(звукозапис 9 )

„Надявам се да намеря един човек, който да обича да пее песни като мен. Ще го науча да пее над хиляда песни като мен."

(звукозапис 10)

Втората по-големина сестра Мо Сайни предпочита да учи внучката си да пее в свободното й време. По време на уроците, в очите на баба има сълзи. Тя сякаш вижда себе си, като малка.

(звукозапис 11)

Драги приятели, в изминалите три дена, ви запознах с няколко приятели от националност Дун. Сега какво искате да научите за тази романтична националност? Пишете ни или посетете нашата уебстраница и ни разкажете за чувствата си. Знам, че българите умеете да танцуване. Ако знаете нещо интересно за това, разкажете ни.

С песента „Добър пейзаж от селото Дун", изпълнена от баба Цюху ще приключи нашето предаване. Драги приятели, благодаря ви за вниманието. До нови срещи.

(звукозапис)