Звук 1 Лей Гуоин

„Непременно трябва да се науча дъщеря си да бродира, иначе тя няма да се омъжи."

Звук 2 Пан Юджу

„Въпреки, че съм заета, лично бродирах сватбеното облекло на дъщеря ми."

Звук 3 У Фан

„Бродирах ивицата от цветя много дълго време и я подарих на любимия си човек."

Изкуството на бродирането предава дълбокото родствено чувство на националността Мяо; ивицата от цветя предава любовта на младите хора от националност Мяо.

Тук е Радио Китай за чужбина. Здравейте, драги слушатели. Днес ще ви заведа в едно семейство от националност Мяо, нека да се запознаем с трите му поколения.

Звук 1 Пан Юджу

Може би няма друга националност освен Мяо, която да счита облеклото за толкова важно и свещено. През целия си живот, жените от националност Мяо се занимават с шиене и бродиране, с което нито една националност не може да се сравни. Обикновено момичетата от националност Мяо от 4 и 5 годишна възраст започват да учат бродиране от майките и сестрите си, и това продължава през целия им живот. Защо националност Мяо счита бродирането толкова важно?

70-годишната Пан Юджу е една обикновена жена от националност Мяо. Тя е била медицинската сестра преди да се пенсионира. Тя ни разказа легендата от древността.

Звук 2 Пан Юджу

„Една жена-вожд, която се казвала Ландзюан, използвала цветни конци за записване на маршрутите, изминавани от националност Мяо. Ако преминат Жълта река, се бродирала жълтата линия; за река Янцзъ – синя линия; за планините имало съответни сигнали. Когато се преселвали да живеят дадено място, навсякъде по носиите им били бродирани сигнали. Оттогава момичетата от националност Мяо трябва да носят бродираните от себе си сватбени костюми когато са омъжени, за да помнят на далечния роден край и своите смели и умни предци."

Затова, според хората от националност Мяо, бродирането не представлява само украсени елементи на облеклото. За тази националност останала без писменост чак до миналия век, бродирането изразява историята й, както и представлява символа и духа на националността.

Звук 3 Пан Юджу

Заради богатото разнообразие и сложната технология на бродиране на националност Мяо, на момичетата ще са необходими дълги години за да се научат. За обучението по бродиране в ранна възраст, Пан Юджу си спомня много добре:

Звук 4 Пан Юджу

„На 5 години започнах да уча бродиране, но не успях да бродира орнаментите. Майка ми бе много ядосана и ме наби."

92-годишната майка на Пан Юджу, Лей Гуоин все още помни тази случка:

Звук 5 Лей Гуоин

„По характер моята дъщеря е много упорита, тя се обиди и не желаеше аз да я уча. Предпочете да учи с друг човек."

Според хората от националността Мяо, ако момичетата не бродират добре, това означава, че майките им не са ги научили добре и другите ще ги пренебрегнат.

Звук 6 Пан Юджу

„Майка ми е с златни ръце. Когато види нови елементи на бродирането, веднага ги научава, затова е ядосана когато аз не бродирам добре."

Звук 7 Лей Гуоин

„Тя изучи бродирането с друг човек и успя да избродира прекрасно цвете. Съседите й я хвалят, че може да бродира хубави орнаменти и аз много се радвам."

Звук 1 Лей Гуоин

„Непременно трябва да науча дъщеря си да бродира, иначе тя няма да се омъжи."

Звук 2 Пан Юджу

„Въпреки, че съм заета, лично бродирах сватбеното облекло на дъщеря ми."

Звук 3 У Фан

„Бродирах ивицата от цветя много дълго време и я подарих само на любимия си човек."

Радио Китай за чужбина. Продължава да ви разкажа за историята на бродирането на националност Мяо.

Всяко момиче от националност Мяо има поне 5-6 комплекта облекло с ръчна изработка. Върху тях са традиционните орнаменти на националността, бродирани от тях или майка им.

Звук 8 Пан Юджу

„В различни случаи трябва да се носят различни носии. По време на сватбата, момичето задължително трябва да носи облеклото, направено от майка му, независимо дали самото момиче може или не може да изработи облекло.

Звук 9 Пан Юджу

„Когато бях тийнейджър, майка ми започна да шие сватбеното ми облекло. Бях много любопитна и често отивах да го гледам."

За хората от националност Мяо, добре бродираното облекло означава богатото семейство и талантлива жена.

Звук 10 Лей Гуоин

„Имам много деца и сама шия облеклата за всяка дъщеря. През деня нямам време и ги шия през нощта, под лампата с олио."

След като в страната се въвежда политиката за реформата и отварянето на вратите към света, модерните дрехи настъпват в селата на националност Мяо. Но, традицията, че майката сама шие сватбеното облекло за дъщеря си, продължава и до днес.

Звук 11 Пан Юджу

„Въпреки, че съм заета по работата, лично бродирам сватбените костюми на дъщеря си, защото тя ще помни усилията на майка си. Искам да подготвя най-доброто за нея и се надявам костюмите да се предадат и на нейните деца."

Баба Лей понякога страда за дъщеря си. Тя каза:

Звук 12 Лей Гуоин

„Много се измъчвам, че дъщеря ми работи и се грижи за децата, и бродира облеклото за внучката ми. Наистина страдам за нея. Но, все пак се надявам тя лично да бродира сватбеното облекло на внучката ми и традицията да може да се предава поколение по поколение."

Дъщерята на Пан Юджу, У Фан се омъжила преди няколко години. И досега тя ясно помни, че майка й внимателно подготвила сватбените й костюми."

Звук 13 У Фан

„На 17 години на първи път разбрах, че майка ми подготвя сватбеното ми облекло. Всеки ден тя отиваше на работа, грижеше се за по-малките деца и шиеше моето облекло. Беше й тежко."

Разбира се, че през последните години някои момичета от националност Мяо, особено тези, които живеят в градовете, вече не могат да бродират.

Баба Лей изрази своето безпокойствие за това.

Звук 14 Лей Гуоин

„Непременно дъщерята трябва да усвои бродирането, иначе няма да се омъжи и другите ще я пренебрегнат. Дори и след сватбата, свекървата и свекърът няма да я харесват."

Внучката У Фан естествено разбира това.

Звук 15 У Фан

„Бродирането е изключително важно за момичетата от националност Мяо. Ако носи прекрасен костюм по време на сватбата, това означава, че момичето е способно и ще бъде харесвано от свекървата и свекъра, както и бъдещият му живот ще бъде щастлив."

Бродирането е връзката за предаване на чувствата от поколение на поколение при хората от националност Мяо. А бродериите на момичетата също са символи за предаване на любовта.

Звук 16 мелодията от бамбукова флейта

Обикновено, след залез, момчето свири на бамбуковата флейта мелодията „искам ивицата от цветя" на любимото си момиче. Ако момичето върже своята ивица от цветята на бамбуковата флейта на момчето, значи, че то желае да е с него.

Звук 16 мелодията от бамбукова флейта

Всяко момиче от националност Мяо е задължително да се научи да бродира ивицата от цветя, защото ивицата е символ на любовта и ще я подари на любимия си човек.

Звук 17 У Фан

„Лично бродирам ивицата от цветя. Бродирах я дълго време. Тя ще бъде подарена на любимия ми човек."

Звук 18 традиционната песен на националност Мяо

Драги слушатели, Вие как ще предадете любовта си на любимите? Пишете ни за прекрасните си любовни истории.

Слушателите, които са били в Китай, вероятно знаят, че когато момичетата от националност Мяо излязат с национални носии, нещата, които привличат погледите на хората, освен прекрасните бродирани орнаменти на носиите, са сребърните украшения. Може да се каже, че те са вид език за предаване на културата на националност Мяо. Добре, утре ще ви разкажа за още едно семейство от националност Мяо, което поколение след поколение се занимава с производството на сребърни орнаменти. До утре. (Ангелина - Велин)