Хората от националност Мяо, се весели и жизнерадостни...

Това е националността, която винаги и следвала традициите си.

„Надявам се, че традиционното изкуство ще продължи да се предава от поколение на поколение."

Хората от националността Мяо се стремят към прекрасен живот и вечността на изкуството.

Скъпи слушатели, вие сте с емисията на Радио Китай за чужбина. Отсега нататък, ще ви представя историята на майсторите по традиционно изкуство от националността Мяо в три поредни статии.

Историята на майсторите по Лушън /вид духов музикален инструмент на националността Мяо/:

„Моето семейство започна да разработва Лушън още по време на дядо ми."

„Тогава исках да си намеря постоянна работа, а не да разработвам Лушън."

„Аз обичам да сека бамбук, а те да правят с него Лушън."

Радио Китай за чужбина ! Скъпи слушатели, Лушън е вид музикален инструмент на националността Мяо. В днешната рубрика ще ви запознаем със семейството, чиито членове през целия си живот разработват Лушън.

В момента вие слушате музика, изпълнена на духовия инструмент Лушън.

По време на традиционните празници и при женитбите, момичета и момчета от националността Мяо са облечени в традиционни облекла и носят сребърни накити, свирят на Лушън и танцуват. Сред мяоската националност се разпространява една поговорка: „Ако Лушън не звучи, селскостопанските култури не растат." Това показва, че доховият инструмент Лушън е неделима част от живота на националността Мяо.

Лушън е направен от няколко бамбук с различна дължина и прилича на музикалния инструмент орган, само че е много по-малък. В националната музика, също така и традиционните инструменти, е концентрирана историята на една националност. През 2006 година изкуството за разработка на Лушън е внесено в списъка на Китай за нематериално културно наследство.

Сега ще се срещнем с един майстор на Лушън.

Като влязохме в селото на националността Мяо – Сингуан, чухме Уютната мелодия, изпълнане на Лушън. Селото не е голямо, но още преди 400 години хората тук започва да се разработват Лушън. Майсторът Пан Бинуън живее в това село.

67-годишният Пан Бинуън се радва за историята на семейството си:

„От дядо ми започнахме да правим Лушън, аз като бях на 14 години, започнах, а сега синът ми прави същото." През изминалите 53 години Пан Бинуън непрекъснато разработва Лушън, естествено от неговите ръце са създадени много отлични Лушъни и той е допринесъл много за подновяване на инструмента. Изложеният в местния музей най-голям в света Лушън е разработен от него.

„Най-големият Лушън е дълг 7-8 метра. Кметството поискало аз да го направя за Международния фестивал за Лушън през 2002 година."

През изминалия половин век, Пан Бинуън е разработвал безброй Лушъни. Спирайки се на най-успешното си произведение, той не спомена най-големия в света Лушън, а започна да говори за сина си, който е на 36 години. Той смята успешното предаване на майсторството си на сина си, за най-големия си успех.

По-рано, децата следвали кариерата на бащата, което е нещо нормално, но за Пан Бинуън не било лесно да преподава на сина си своя занаят.

„Не му беше интересно да работи Лушън."

„Тогава исках да си намеря една постоянна работа, която е много по-добра от разработката на Лушън." Синът му Пан Гуейшън в този момент се кара с баща си по този въпрос, все едно се е върнал 20 години назад.

Традиционният занаят не може ли да се продължи в бъдеще ?

„От дядо ми, моето семейство започна да разработва Лушън."

Тогава исках просто да намеря една постоянна работа, която естествено е по-добра от разработката на Лушън."

„Аз обичам да сека бамбуци, а те ще направят Лушън с тях."

Радио Китай за чужбина, продължаваме с историята на майсторите по Лушън.

През август 1988 година положението се променило.

„Тогава няколко околии проведоха конкурс по Лушън. Гуейшън и неговите приятели извоювали първата награда, разбира се с премия. Оттогава той започна да проявява интерес към Лушън."

Интересът го има, но Гуейшън иска да спечели повече пари. След конкурса, Гуейшън и неговите приятели са ходили в съвременен град Шанхай. Той си намира работа – да свири на Лушън.

Гуейшън напуснал родното село. Когато неговия Лушън има проблем, той сам трябва да го поправи, и той си спомнил колко е важно да научи разработката на Лушън. Той започнал да се учи от баща си и сега вече се е превърнал в майстор.

Пан Гуейшън непрекъснато подобрява технологиите си за разработка на Лушън. В работата в града, той е намерил и своето любимо момиче.

„С нея заедно свирим на Лушън. Тя също много добре танцува, с което плени сърцето ми."

Сега жена му работи в Шанхай, а той, заедно с 9-годишния си син – Пан Дзянлун, е в селото да изучава разработката на Лушън с баща си.

По въпроса дали синът трябва да следва занаята на бащата, Пан Гуейшън има различно мнение.

„Искам сина ми да има висше образование, но също трябва да научи разработката на Лушън. Не че искам той да си изкарва прехраната с Лушън."

Когато бил на 4 години, Пан Дзянлун обичал да играе на Лушън. Един ден, той докато свиреше и падна. Бамбукът от инструмента влязъл в гърлото му. Благодарение на спешната помощ той бил спасен. Оттогава Гуейшън не иска той да свири повече и му каза, че когато стане голям ще може да контролира себе си по-добре.

Въпреки че е малък, Дзянлун има голям интерес към разработката на Лушън. В това отношение той е много по-различен от баща си.

„Когато бях на 4 години започнах да се уча. Баща ми и дядо ми свирят много хубаво. Аз обичам да сека бамбуци, а те ще направят с тях Лушън."

Всеки ден тримата мъже от три поколения правят Лушън вкъщи. Пан Бинуън прави трост от желязо, синът му сече бамбуците на по-къси, а внукът – чисти с ножче бамбуците. Тримата се наслаждават на изкуството за разработка на Лушън. Жената на Пан Бинуън гледа на страна и й е много весело в сърцето.

„Аз ги подкрепям в това да правят Лушън и сама върша селскостопанска работа. Така че те могат да се отдадат изцяло на правенето на Лушън. Аз също шия красиви облекла за дъщеря си и снаха си, за да излизат да танцуват в празничните дни."

Скъпи слушатели, разказах ви за историята на майсторите по Лушън. Преди малко баба Пан си спомни за тържествените облекла в празничните дни. За шиене не тези облекла е необходима бродерия. Бродерията на националността Мяо също е в списъка на държавата за нематериално културно наследство. В следващото ни предаване от поредицата, ще ви разкаем за историята на майсторите по мяоската бродерия. Уважаеми слушатели, аз съм водещата Вей, до чуване !