Драги слушатели, пак сме в заедно. В днешната рубрика ще ви запозная с майстор по Съху У Юлон.

Сред древните и характерните музикални инструменти на монголската националност, най-широкоразпространения, освен инструмента Матоуцин, е Съху. В монголската голяма степ, където има празници и смях, там има и Съху.

Съху играе важна роля в живота на местните хора. Те много обичат големия изпълнител на Съху У Юлон, който е на повече от 70 години.

Защо? Експертът от института за народно изкуство в град Тонлио, автономния район на монголската националност Санбула Ножибу заяви:

„Има 3 вида Съху с нисък, среден и висок звук. Тези със среден и нисък звук се използват за придружаване. През 50-те години, на основата на тези два вида, У Юлон и починалият майстор Сунлян създават Съху с висок звук. Това поставя начало на соловите изпълнения на Съху и изкуството на Съху се развива с бързи темпове".

През 1935г, У Юлон е роден в бедно скотовъдско семейство в околия Найман в източната част на Вътрешна Монголия. Малко след раждането, той загубил майка си. Отгледали го дядо и баба. Дядо му е неофициален майстор на Съху. У Юлон израснал в компанията на Съху. Баба му забелязала музикалния талант на момчето и тя поканила известния майстор по Съху Лян Шънде да го научи. У Юлон си спомня:

„Тогава бях на 7 години и започнах да уча Съху. 6 поколения прадеди мен са били майстори на Съху. Баба ми не искаше изкуството да бъде забравено. Господин Лян Шънде е един от 4-те най-известни майстори на Съху."

Когато бил на 11 години, У Юлон постъпил в армията и там се занимавал с изкуство. В армията, той започнал да учи музикална теория и се запознал с много китайски и западни инструменти В следващите 20-30 години, той буквално „потънал" в изследванията на народната музика и изкуството на Съху. У Юлон каза:

„След като влязох в армия, имах чувството, че аз съм Съху и Съху това съм аз. Аз ще го отнеса в гроба си. Един войник, който можеше да свири на акордеон, познаваше нотите. Той поправи моите изпълнителски грешки чрез техниката на изпълнение на западни инструменти."

Когато бил на 21 години, той бил избран да участва в професионално обучение по изкуство, организирано от отдел „Култура" на Вътрешна Монголия. Той учил сериозно и се упражнявал усилено. За да обогати уменията си за изпълнение на Съху, У Юлон изучавал много други инструменти, като Матоуцин, цигулка, акордеон и други.

В продължението на десетки години след 1960г, У Юлон създава над сто солови и оркестрови композиции. Той също така е много добър в новаторството. Първият му ученик, известния майстор по Съху Гажйдита заяви:

„Развитието на Съху в голяма степ е дело на моя учител. Сега много техники за цигулка се използват в Съху. Сегашният Съху отговаря на естетиката на модерните хора."

През 1976г, У Юлон създава първото професионално художествен училище в района Порчин и започва да преподава там.

Времето лети, сега, У Юлон е много възрастен. Успехите му се пренасят от любовта му към народа и държавата. Едно е сигурно, че благодарение на усилията му, изкуството на Съху ще се развива непрекъснато в степа.

Ива