Здравейте скъпи приятели. Аз съм Велин Пасков и вие слушате предаването "На фокус" излъчвано от студиото на Радио Китай за Чужбина в Пекин. Миналата седмица започнахме да говорим за развитието на китайската наука през последните десетилетия. Повод за това бе факта, че двама от най-големите китайски учени бяха наградени с най-висшата награда за наука и техника в страната. Тогава представих нейните четири основни приоритета и сумите които се инвестират за тяхното развитие. Сега продължаваме напред.

Безспорно една от най-важните институции в сферата на науката в Китай това е Китайската Академия на Науките. Тя играе водеща роля в областта на фундаменталните изследвания, разработките на иновационни технологии и нещо много важно – въвеждането на откритията в производството. Много учени по света могат да завидят на схемата й за финансиране. Само ще кажа, че преди 4 години тя е разполагала с бюджет от 13 милиарда юана. На всичко отгоре тя се радва и на изключителна независимост – тя няма общи лаборатории с университетите, които също така не могат да се оплачат когато стане въпрос за финансиране.

В момента към фабриката за отлрития, наречена Китайска Академия на Науките има общо около 80 института. Екипът от учени е сравнително голям и те наброяват около 45 000 души. Бройката понякога намалява, но това е лесно обяснимо. Част от научните екипи, често се преструктурират и поставят основата на ново производство или предприятие. Така например преди години Института по Компютърни технологии към Китайската Академия на Науките постави основите на компанията Леново, която купи отдела за производство на преносими компютри на АЙ БИ ЕМ.

Друг решаващ фактор за развитието на китайската наука това е Фондацията за Естествени Науки. Тя е създадена по подобие на други подобни фондации по света и предлага на научните кръгове в страната блестящи условия за работа и разгръщане на научния им потенциал. По всички кътчета на света могат да завиждат за положителното отношение, което проявява държавата към фондацията. Създадена през 1986 година, тя е разполагала тогава с 80 милиона юана. Днес, за петгодишния период 2006 – 2010 година тя вече разполага с 20 милиарда юана, които със сигурност ще бъдат увеличени на 25. За сравнение ще кажа, че за миналия период сумата е била двойно по-малка.

Науката в Китай е дело и на младите учени. В страната има множество университети, в които кипи научна дейност. Много от тях могат да се похвалят с награди спечелени по целия свят. Естествено развитието на изследванията там става благодарение на мъдрата политика на държавата и щедрата далновидност на институциите, за които вече говорих. Благодарение на силното развитие на академичното образование Китай отдавна се изравнил не само по брой на студентите с водещите страни в това отношение, но също така по качество на образованието и на постигнатите резултати.

Страната има изключително гъвкава кадрова политика в областта на науката. Близо 450 000 завършили студенти са в чужбина и участват в различни научни програми. От тях 16 000 се занимават с изследователска работа в САЩ. Бъдещите китайски учени не пестят пари за следване. 40% от китайските студенти в чужбина учат в САЩ, 25% - в Япония и около 20% в Европа. Засега научният потенциал на страната е концентриран най-вече в младите хора и това още повече увеличава неговата стойност.

Китай е сред петте водещи страни в света в сферата на научните публикации и това определя влиянието му в тези среди по света. Другите в класацията са САЩ, Великобритания, Германия и Франция. Интересен фактът, че за последните години, броя на научните трудове почти се е удвоил. В света на глобалната комуникация и тоталната наука международното сътрудничество играе все по-важна роля и затова страната е водеща в сътрудничеството с научните институти от цял свят.

Скъпи приятели, с това приключи днешното издание на предаването "На фокус" и нашата разходка из дебрите на китайската наука. .