В: Бихте ли се представили?

О: Казвам се Мария Нецова и съм първи зам-главен редактор на в."Всичко за жената". Това е най-големият български вестник за жените и семейството, който се занимава с проблемите на жената във всички аспекти – социални, политически, духовна и историческа памет, здраве, красота. Освен това, всяка седмица представяме по една известна личност – българка и, освен това, представяме и западни звезди, т.е. занимаваме се не само с проблемите на българската жена, но и с жената по света.

В: Какъв е тиражът на вестника?

О: Тиражът му, сравнен с китайските мащаби, може би е малък, но все пак, той е най-тиражираният женски вестник в България. Той има 70 000 броя тираж и е седмичник.

В: През 1988 г. Вие бяхте пак на посещение в Китай и със собствените си очи видяхте бащата на китайските реформи Дън Сяопин. Можете ли да ни разкажете нещо повече?

О: Да, това беше едно историческо посещение на наша партийно-правителствена делегация в Китай. Това стана след почти две десетилетия прекъсване на връзките между двете страни, което беше грешка и за малка България и за голям Китай. Но когато дойдохме тук бяхме посрещнати на най-високо равнище. Тогава аз за първи път видях г-н Дън Сяопин, реформаторът на Китай, един политик със световна известност, за кого бях много чела и много чувала. Щастлива съм, че го видях с очите си, може би на един метър разстояние от мен, един много приветлив и изключително умен човек. Много е вълнуващо да се види човекът – бащата на реформите в Китай, който е казал известната фраза "Не е важно дали котката е бяла или черна, а дали лови мишки". Сега тази фраза се превърна в поговорка, защото тя показва прагматизма и скъсване с волунтаризма в политиката и икономиката и сега разбирам, че в основата на промените, които сега виждам в Китай, е великият реформатор Дън Сяопин.

В: Вече са изминали почти 20 години от първото Ви посещение в Китай, в какво откривате разликата с положението преди?

О: Разликата за тези 20 години е изумителна! Когато бях тук преди 20 години, първото ме впечатление беше облеклото на китайските граждани – те все още носеха маоистките куртки и не общуваха с чужденци, сякаш се страхуваха или изпитваха неудобство. Докато сега моето впечатление е, че освен че хората са много добре облечени, те се чувстват разкрепостени и излъчването им е съвсем друго. Не става въпрос за облеклото, че е цветно. Излъчването им е друго – това е излъчване на хора със самочувствие, с нов поглед върху нещата, отворени към света. Друго, което ми направи впечатление, е огромното строителство. За мен, Пекин е една голяма строителна площадка. Не съм виждала град, който да се развива с такива бързи темпове. Не само в строителството, Пекин сега е един световен международен център, в който има много международни банки и фирми и има голяма перспектива. Според мен, наистина ще се изпълни тази задача Китай да стане четвърта сила в света и да бъде не само икономически могъщ, но и да вдигне стандарта на китайския народ.

В: А какво Ви направи най-силно впечатление за тези 3 кратки дни в Китай?

О: Най-силно впечатление ми направиха хората. Те са отворени, имат друго излъчване, друго облекло.