Драги слушатели, добре дошли в рубриката „Синове и дъщери на велик Китай". Пред микрофона е Ива.

Драги слушатели, автономният район Вътрешна Монголия, северен Китай, е един от най-тежко и най-силно пострадалите от процеса на превръщане на територии в пустини райони. Процесът е известен и като опустошаване. Благодарение на усилията на местното правителство и неправителствени организации, през последните години, борбата срещу опустошаването във Вътрешна Монголия постига видни резултати. В днешната рубрика ще ви разкажа за един възрастен човек – Гао Линшу. Той засажда дървета вече 19 години и има голям принос в борбата срещу опустошаването.

70-годишният Гао Линшу живее в град Ердос, където се намира в средното и долно течение на ръка Хуанхъ. Град заема около 90 хиляди квадратни метра. Дюните „Маоусу" и пустинята „Кубуцъ"заемат 48% от тази площ. Гао Линшу живее близо до пустинята „Кубуцъ". Сега къщата му е обкръжена с много зелени дървета, а жълтите дюни са далече. Снахата на Гао Линшу заяви, че точно тези дървета помагат на семейството Гао да се бори с пясъчните бури.

„Това е дело на моя свекър. Гледайте, сега тук вече не е пустиня. Често му изпращам храна. Вече минаха 20 години."

Преди 19 години, това беше едно малко село. Поради това че опустошаването ставало все по-тежко, зърнените храни намалели. По тази причини, селяните се принудили да се преместят оттук. Гао Линшу си спомня:

„Тогава тук бе пустиня. Нищо нямаше, само пясъци. Аз казах, че ще изградя сграда тук. Всичките ми казаха, че аз съм луд." Тогава, Гао Линшу решил да премести тук. Той бил на 50 години.

Другите не разбрали неговите действия. Жена му също не ги приела.

„Много се противопоставях. Не желаех той да прави това. Тук нищо няма. Той искаше да засажда дървета, а аз не исках да премествам тук."

Гао Линшу бил упорит. Той просто си казал „независимо от всичко, трябва да остави изход за следващите поколения."

През 1988г, Гао Линшу започнал да засажда дървета в пустинята. Често бурния вятър изстъргвал фиданките, които вече били засадени. Но той не се отказал и продължил да засажда. Синът му помагал и снаха му им изпращала храна.

Действията на семейството привлекли вниманието на съответните органи на местното правителство. Те предоставили безплатни фиданки на Гао Линшу за засаждане. Гао Линшу си спомня:

„Впоследствие, правителството ни даде много различни семена и фиданки. Но вятърът бе прекалено силен, унищожаваше всички фиданки. Аз опитах с тръстика и успях! Тя оцеляват."

Впоследствие и другата растителност оцеляла. До 2003г, площта на засажденията надхвърлила 200 хектара. През 90-те години, за подобряването на околната среда, местното правителство публикувало политика, според която всички доходи, получени от разработване на дюните или пустинните, остават за селяните. Едновременно с това, правителството привлякло инвестиции за развитието на промишлеността, свързани с продуктите, произведени в пустинните, например фабрики за производство на хартия. Сега семейството на Гао Линшу получава добри икономически резултати от засадените дървета.

В момента, много селяни там започват да занимават със същото дело – борбата срещу опустошаването и засаждането на растителност.

През 2006г, Гао Линшу получи наградатаза „Герой в борбата срещу опустошаването" на град Ердос. Благодарение на многогодишните си усилия, покриването със зеленина на града достига над 70%в сравнение с предишните 20%. Името на Гао Линшу означава „високи и богати гори". Сега мечтата му е реализирана.

Ива