Здравейте. Вие слушате. Предаването "На фокус" на радио Китай за Чужбина. Аз съм неговият водещ Велин Пасков. За разлика от другите издания на тази емисия, днес смятам, да ви върна години назад. Но няма да ви отведа хилядолетия в миналото. Днес ще стане въпрос за част от новата история на Китай, за нещо, което се е случило преди 70 години и съвсем скоро, на 13-ти декември, цялата страна отбеляза с болка тази тъжна годишнина. Преди седем десетилетия японските окупационни войски подлагат град Нанкинг на ужасен геноцид. В продължение на 6 седмици 300 000 беззащитни и невъоръжени цивилни граждани биват убити.

В памет на всички тези невинни жертви тези дни там бе открит голям мемориален комплекс включващ голяма музейна експозиция на площ от близо 7 хектара. Експозицията е разположена на мястото на стария музей и е почти 4 пъти по-голяма от него. Един от основните елементи е голямата камбана на мира, която е сърцето на комплекса. Тя се намира на фона на огромна черна стена, на която на много езици е написано само едно нещо – "триста хиляди". Колкото до самия музей той представя пълно, с много снимки и факти една от най-бруталните страници от човешката история. Историческия материал представя не само гледната точка на китайския народ, но също така и позицията на японските медии през това време.

Днес музея се посещава от хора от цял свят. Тук идват не само такива, които искат да се поклонят пред паметта на невинните жертви, но и историци, които носят материали от цял свят , доказващи жестокостта на това престъпление срещу човечеството. Такива факти пристигат постоянно, дори от САЩ и Европа. По този повод са написани много книги и научни статии. Създадени са много филми – игрални и документални. Но едно е написаното и заснето, и съвсем друго е разказаното от очевидците, видели със собствените си очи смъртта на 300 000 души.

Един от оцелелите е 84 годишния Му Сифу. За него клането преди 70- години не е част от книга или филм, а жестока реалност. И до днес той помни кошмарната нощ на 13 декември, сякаш всичко се е случило вчера. Той се събудил от изстрели и викове, които изпълвали цял Нанкин. Той успял да се скрие и така прекарал едни най-ужасните мигове в живота си. Но всъщност най-страшното тепърва предстояло. На сутринта, след като излязъл от скривалището си, той не чул нищо. Тежка тишина се стелела навсякъде. Всички улици и реката били покрити с телата на хилядите убити. Десетгодишното момче едва се сдържало при вида на видяното.

Оказва се, че тази ужасна история си има своя герой. Те всъщност са няколко, но аз ще спомена един от тях - Джон Рабе. Той бил германец, който работел в града от дълго време и не желаел да го напусне, въпреки ожесточените бомбардировки от страна на японската авиация. Неговата къща, която била в обезопасената зона за чужденци, имала плосък покрив, който бил покрит с най-голямото немско знаме, което човек можел да си представи. Целта на този гигантски флаг била домът да не попада в обсега на японските бомби. Мястото било безопасно и по време на кошмарната нощ на 13 декември 1937 години. Там намерили своето спасения близо 600 души. От тях 53 били роднини на доживелия дълбока старост Му Сифу.

Днес паметта на тези, които не са имали неговия късмет се почита в цял свят. В мемориалния комплекс в Нанкин в 10 часа звучат сирени. Във възпоменателния митинг хора от различни кръгове излязоха с „Декларация за мир от Нанкин", в която се казва, че решително се противопоставят на изопачаването на историческите факти, войната, тероризма и нечовешки действия, застрашаващи живота и имуществото на мирните хора.

Светът не трябва да забравя своите най-мрачни дни. Трябва да ги помни, за да не се повтарят. Както трябва да помни и големите спасители. Затова днес всички се прекланят пред паметта на Джон Рабе, който тук наричат Шиндлер от Нанкин.