Драги слушатели, добре дошли в рубриката „Синове и дъщери на велик Китай". Пред микрофона е Ива. Всички знаем, че слепите изпитват много трудности в живота. Те трябва да полагат много повече усилия отколкото обикновените хора. В днешната рубрика ще ви запозная със един сляп учител. Той не само полага усилия, за да обогатява себе си със знания, но и предава своя активен и оптимистичен дух на слепите си ученици. Той е учител в средното професионално училище за социално слаби в провинция Шанси – Гуо Хундзи.

Въпреки, че Гуо Хундзи не вижда светлината, не е загубил стремежа си към знанията. Той опознава света чрез слуха и чрез докосване. Той обича да слуша радио. Той каза, че всеки ден, носи радио със себе си и слуша различни програми. Когато слуша за различни непознати неща, той има желание да ги докосва с ръцете. Гуо Хундзи си спомня преживянето през детството.

„Един ден, чух понятието „железопътни служители". Попитах какво е това? Отидох до релсите и ги докоснах. Баща ме попита: „Какво правиш?" Аз отговорих: „Возил съм се на влак много пъти, но не знаех върху какво се движи." Тогава аз разбрах какво е това. Според мен, човек се учи постоянно и навсякъде."

Знанията променили живота и съдбата на Гуо Хундзи. През 1984г, той завършил с отлични бележки от средното професионално училище за социално слаби в провинция Шанси и станал учител там. Така сляпото дете постепенно се превърнало в добър учител.

Гуо Хундзи преподава на учениците не само системата за писане/печатане за слепи с изпъкнал шрифт/, но и масаж, как да постъпват в живота и как да се справят с различни трудности. Когато се срещне с непознати, след кратък разговор, той успява да промени отношението към тях – от съжаление към уважаване. Той каза:

„Не се оплаквай на другите от себе си! Трябва да положиш усилия да бъдеш по-добър, така ще промениш мнението на другите!"

Като учител, той иска да бъде образец за учениците си. Нуждае се от постоянно самообогатяване. Гуо Хундзи счита, че учителя трябва да се усъвършенства непрекъснато, само така учениците ще го уважават повече.

Той по този начин и го прави. През 1993г, той отива на специализация в Нанкинския университет за традиционна медицина. През 2004г, той започва обучение за психолози в Пекин; през последните години, той се научава сам да използва компютър.

С напредване на новите технологии, животът на Гуо Хундзи станал още по-хубав. Интернет намалява разстоянието между слепите и света, което е много полезно.

„Когато работя с компютър, чувствам, че навлизам в нов свят. В този свят се случват много неща, които дори не мога да си представя."

Гуо Хундзи може да свири на акордеон, инструмент Ърху. Използвайки способността си, той организира учениците си да участват в много мероприятия. Някои от тях са представяни и по телевизия.

С голяма упоритост, той успява да стане силен човек в живота. Той често казва на слепите ученици: „Въпреки че не виждаме светлината, ние можем да правим много работи. В нашия живот също има много радостни неща." Очарователния Гуо Хундзи допада много на неговите оптимистични ученици.

А „Много хора казват, че аз съм симпатичен. Те почти не могат да повярват, че един сляп човек може да бъде толкова радостен."

Б „Г-н Гуо ни превръща в културни слепи хора."

Известната американска сляпа писателка Келер Хелен пише: „Въпреки че тялото ми не е свободно, сърцето ми е свободно. Искам да се интегрирам с обикновените хора, искам да потъна в радост, искам да имам весел живот."

Това точно е описанието на Гуо Хундзи. Той полага много повече усилия отколкото обикновени хора и предава своите радост и оптимизъм на учениците си.

Драги слушатели, в днешната рубрика ви разказах за оптимистичния живот на слепия учител Гуо Хундзи. Благодаря за вниманието.

Ива

07-12-24