Китайската игра "Вейци", добила световна популярност с нейното японско име Го, е древна игра, чийто произход може да се датира през периода 3000-4000 г. пр.н.е. Има множество легенди свързани с произхода й. Болшинството китайски автори споменават легендата за император Яо, който получил играта в съня си от Хуанди – Жълтия император и я използвал да развие умствените качества на своя син – Дан Джу около 23 век пр.н.е. Близка по съдържание на първата легенда твърди, че последователят на император Яо – император Шун е измислил играта Го за сина си, който бил глупав, с цел да поумнее. Други легенди за Го свързват играта със създаването на лунния календар и гадателството в Китай, имащо отношение със селското стопанство. През епохата Шан (16-11 в.пр.н.е.), жреците са гадаели по пукнатините на повърхността на животинските кости и черепи, за да предсказват реколтата и времето. Гадателството се е извършвало и по диаграми ( например легендарната диаграма на Хуанхъ – Жълтата река), представляващи магически квадрати, които китайците винаги са изобразявали по един и същ начин – а именно като Го диаграмите. Всъщност в играта не се използват числа като при гадаенето, а черни и бели камъни, които по-късно общоприето се наричат пулове. Често се казва, че играта има небесен произход, а също може да се проследи нейната връзка с астрономията. На дъската има девет точки, които според китайската митология съответстват на деветте звездни двореца, откъдето се управляват небесата, а централната точка съответства на Полярната звезда. Други връзки, които намираме със астрономията е формата на дъската, която е квадратна и олицетворява земята, пуловете са бели и черни, което отговаря на ин и ян, а тяхното разполагане на дъската е в съответствие с небесния модел на звездите. Самата дъска представлява координатна система, върху която сравнително точно може да се фиксира разположението на звездите, с поставянето на пуловете. Вероятно китайците преди около 2500 години чрез използването на подобен модел са създали първия звезден каталог, който включва над 800 неподвижни звезди. Терминът Вейци всъщност означава "игра на заграждане". В древните текстове се използва също и термина И, който честно се превежда погрешно като китайски шах. Играта на заграждане също се е използвала и при военното изкуство, където с нейна помощ се е гадаело за военни победи и са се чертаели военни стратегии. Играта се споменава също и от известния философ Конфуций, както и от неговия последовател Менций.

Съвременната игра Го се играе също на квадратна дъска с 19 хоризонтални и 19 вертикални линии (в които има 361 пресечни точки или пункта). Има 181 черни и 180 бели пула, но обикновено в играта се използват около 100-120 пула. В древността се е играело на по-малки дъски с 17 хоризонтални и 17 вертикални линии, но днес този вариант на играта се използва само в Тибетското Го. В наши дни пуловете са направени от стъкло или пластмаса, но в древността са се използвали черупки от миди за белите пулове и черни камъчета за черните пулове. Пуловете приличат на двойно изпъкнали лещи, защото тази форма е най-подходяща за поставяне и вземане от дъската. Пуловете се държат в специални кутийки, направени от дървесина или пластмаса с интересна сферична форма, а в капачетата им се държат пуловете взети от опонента. Върху дъската играчите се редуват да поставят пулове на празните места (на пресечните точки на линиите), като целта е да се обгради колкото е възможно повече територия, в сравнение с противника. След като играчите преустановят своите ходове се броят взетите пулове, както и заградените територии, и този играч, който е с повече взети пулове и заградени територии има повече точки и следователно печели играта. Експерти твърдят, че реалната игра започва след 30 до 50 ход. Ходовете преди това имат за цел просто да проучат и преценят възможностите на опонента. Веднъж започнала сериозно за играта обикновено са нужни нови 200-250 хода за да приключи. Понастоящем в Азия има повече от 25 млн. играчи на Го, като най-добрите са в Китай, Япония и Южна Корея. Го предлага множество комбинации от ходове. Тя съчетава изчисления и комбиниране, стратегическо мислене и вземане на тактически решения, вникване в психологията на партньора и адекватна реакция на неговите действия. За разлика от шаха, при Го е необходима повече интуиция, отколкото прогнозиране. Играта получава повече популярност с развитието на информационните технологии и сега съществува и компютърна версия. В Интернет има много места, където човек може да намери партньор за игра. Спокойно може да кажем, че Го всъщност е много повече от игра.